Пепеляшка

Свърши поредният танц и Пепеляшка задъхана уморено склони глава на гърдите на Принца. Усмихнат, той отмести един кичур от златистата и коса и потъна в очите и.
-Знаеш ли, че от малък все търся нещо? Животът ми е празен. В него нещо липсва, а дори не знаех какво е то. Днес вече знам! Ти си ми липсвала и след дълго търсене те намерих. Искам да си винаги до мен.
Пепеляшка се изчерви, сведе поглед, а в следващият миг побледня. Часовникът над вратата беше започнал да отброява дванадесетият час. Откъсна се от ръцете на Принца и побягна навън. По стълбите загуби едната си кристална пантофка, но дори не забеляза. Беше закъсняла. На пътят нямаше каляска, а само една голяма тиква.
Свали и другата пантофка и се втурна през, разплакана през полето. Храстите късаха дрехите и, драскаха лицето и ,но тя не усещаше. Не усещаше и раните по босите си крака.
-Защо все на мен, Кръстнице? Така ли трябва да свърши единствената хубава вечер в животът ми?
-Не се притеснявай, мило момиче. Твоят Принц ще те намери.- чу се гласът на феята Кръстница, а после Луната се скри зад облак и полето потъна в тъмнина.

Принцът остана за миг вцепенен, а после се втурна след Пепеляшка, но навън нямаше никого. Само една кристална пантофка блестеше като звезда на стълбите.
На сутринта го намериха седнал на стълбите, притиснал пантофката до сърцето си, с поглед вторачен в изгряващото слънце.
-Още днес ще издадеш заповед.- втурна се Принцът при баща си.- Глашатаите да я разгласят навсякъде. На кракът на , която девойка стане пантофката, тя ще бъде моята принцеса. Няма друго краче като нейното.
-Глупак! -обади се Царицата- Това си е стандартен номер 37! Ако освен балове , лов и приказки беше се поинтересувал от нещо друго, щеше да го знаеш. Половината жени в царството носят този номер. За всички ли ще се ожениш? Ще ти се!
-Аз откога ти повтарям, че е глупак, но все го защитаващ.- промърмори и Царят.- На вашият род се е метнал! Все с глупости се занимава, а пита ли кой плаща сметките. Само парите за баловете миналата седмица, могат да изхранят Царството за година. Ще взема да го лиша от наследство и да избера за наследник брат му. Умник е той и все се учи. Одрал ми е кожата. И аз бях такъв като малък.
-Все пари са ти в главата.- ядоса се Принцът.- Като не искате да помогнете, от днес сам тръгвам да търся Пепеляшка. И няма да се върна никога тук. Притрябвало ми е Царството.
-Прав ти път! – ядоса се и Царят - Тъкмо ще видиш, че светът не е бална зала. Пък и може някой ден, да ти дойде ъкъла в главата. Знае ли, човек? На този свят са ставали и по-големи чудеса.
Още по обяд Принцът тръгна да търси Пепеляшка. Обиколи цялото царство, но не я намери. Продължи да обикаля и да я търси по цял ден, а вечер заспиваше притиснал кристалната пантофка до сърцето си. След месеци търсене, се сети, че Пепеляшка може да е от друго царство и тръгна по белият свят. Навсякъде, където минеше показваше пантофката, питаше и търсеше.
След години пътят го доведе пак до неговото Царство. Влезе в двореца, а на вратата го посрещна брат му. Родителите им бяха починали и сега той беше Цар.
-Радвам се, че се завърна в къщи, братко! Ако си искаш тронът, той е твой. Много дълго се забави, но поне намери ли това, което търсеше?
-Не ме интересува тронът. Ти си роден за това, а аз докато не намеря, това което търся няма да спра. Ще мина да навестя гробът на нашите и тръгвам пак на път. Довиждане, братко! И поне ти бъди щастлив!
-Чакай малко! Искам да те запозная с новата Царица. Тя е моето щастие и най-хубавото нещо в животът ми. Ето я идва насам.
Принцът се спря на вратата, обърна се и се вкамени. Пред него стоеше Пепеляшка прекрасна, както в мигът, когато я видя за последно.
-Здравей, Принце! Много се забави. Феята Кръстница каза, че моят Принц ще ме намери и аз чаках, чаках, чаках... Видях те три пъти след онази вечер. Ти обикаляше с пантофката и търсеше. Не ме позна, а аз не посмях да се обадя. Не бях сигурна, дали търсиш мен или пантофката. После един ден моят Принц ме срещна на пътя. Взе ръката ми, целуна я и не я пусна никога повече. Феята не ме излъга. Моят Принц ме намери.
-А пантофката? Пазиш ли я още?
-Да! Ето я, твоя е! Както виждаш и тази приказка свърши щастливо. Всеки намери това, което търсеше и заживели щастливо до краят на дните си....
И заживели щастливо...

.

16 коментара:

  1. Трябва да търсим със сърцето!

    ОтговорИзтриване
  2. Мммм, да... Пантофката, т.е. - външната обвивка не прави любовта! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ха-ха приказка с неочакван край :)) Точно такъв развой не предполагах :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хубава приказка и много истинска.Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  5. много истинска приказка влади, поздравления:)

    ОтговорИзтриване
  6. Важното е всеки да намери каквото търси. Кои сме ние, да гадаем кое е правилно - пантофката или любовта ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Винаги успяваш да ме изненадаш... Харесвам историите, които пишеш, макар че не винаги коментирам. Но ги чета с удоволствие.:)

    ОтговорИзтриване
  8. Тази ми е любимата ми твоя приказка след онази за Шехерезада...
    Невероятен си...Даваш нови гледни точки, нови идеи и придаваш нов привкус на историите...на живота! Продължавай все така...
    Иска ми се да прочета историята за "Цветята на малката Ида" през твоята призма и светоусещане... :)

    ОтговорИзтриване
  9. :))) Май трябва да влизам тук по-често, защото сега се чудя как да отговоря на всички. Мислех си, колко е важно да знаем точно какво да търсим.Другото се нарежда само.
    Teddie, ако имам време и настроение следващата ще е Палечка:). Нататък не смея да гадая.

    ОтговорИзтриване
  10. Супер е! Направо ме остави без думи. Май наистина онази приказка е за деца само, не става за възрастни :)

    ОтговорИзтриване
  11. Mira , става приказката и за възрастни. Само,че няма кой да ни я чете преди заспиване, а това е половината от очарованието на приказките:).

    ОтговорИзтриване
  12. А аз винаги се оказвам проклетата обувка!! Дамнн!

    :)))))
    Благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  13. :)) Повече никъде няма да ходя. Престъпление е да се прочете това с един ден закъснение!

    ОтговорИзтриване
  14. @Ирония, първо това не е обувка, а пантофка:). Второ и двете са си били много добре. Едната е била до сърцето на прица, а за другата е обиколил света:))).
    @Глокси, чак пък престъпление. То си е тук и ще си остане.Както повечето неща, които и аз си харесвам няма късмет да е прочетено от повече хора, но пък се радвам, че и други го харесват:).

    ОтговорИзтриване
  15. Kritz,за пръв път попадам в твоя блог. И съм очарована... Притежаваш талант. Благодаря за удоволствието, които ми достави.
    М. Топалова (muzinka)

    ОтговорИзтриване