24 май

Днес е 24 май. Официално се води Ден на славянската писменост и култура, но с пълно право този ден може да се нарече и Ден на българската писменост и култура.
Миналата година писах за отново за отношението си към този ден - А,Б,В. За мен и за голяма час от вас, това е и винаги ще си остане най-българският празник. Уж сме южен народ, а повечето от празниците ни са мрачни и приличат на панахиди. Този прави изключение –винаги е бил светъл празник. Свързан е и с миналото и с духовността, която в последните години, често отива в графата на маловажни неща. В неспокойни и несигурни времена, най-важни са хлябът и зрелищата. Все пак и тази година ще отбележим празникът, и тази година ще звучи познатата песен- Върви народе възродени, достойна да ни бъде държавен химн.
Днес живеем в „ интересни” времена и трудно намираме в настоящето поводи за радост и гордост. Страх ни е да погледнем напред. Обръщаме се назад във времето, но дори и там не намираме достатъчно основания за самочувствие.
Днешният ден е свързан точно с такова събитие, но се сещаме за него само веднъж годишно. Дори пропускаме фактът, че първо образът на съвременната „кирилица”, няма нищо общо със създадената от Кирил и Методий писменост. Нещо повече, тя дори не е и дело на учениците им. Създадена е по времето на Симеон в Преславската литературна школа.
Не вярвам времената, тогава да са били по-спокойни и сигурни, но и тогава е имало хора, които са знаели, че само знанието може да ни съхрани трайно като народ. Създаденото от тях не е било, за нещо от ежедневието. Почти до краят на 17 век много малко от хората са можели да четат, а пишещите са се срещали още по-рядко, но тези хора са го направили. Дори имената им не са останали в историята.
Днес имаме повече възможности, но някак не ценим това, което имаме. Не поглеждаме не само напред, нито дори встрани. Навели сме глава и гледаме в краката си. Оправдаваме се с преходът, кризата, сушата и наводненията. Гледаме Биг Бръдър и се радваме, че има по-големи нещастници от самите нас.
Не се различаваме много от хората във времената, когато е била създадена азбуката. Все пак и тогава, както сега е имало хора, които не са гледали само в чинията си. Създавали са неща за бъдещето, без да ги спират трудностите на ежедневието. Не са го правили и за слава. Днес никой не знае имената им и както често става в историята, най-славният народ е не този, който има най-големи постижения, а този който има най-добри летописци.
Сигурен съм, че такива хора има и днес. Понякога си прокрадва нещо в новините, между поредното убийство и караниците между президента и премиерът. Никой не обръща внимание на тези новини и май вече приемаме това за нормално.
Все пък ги има. Ще ги има винаги и съм сигурен, че някой ден и бъдещите поколения ще могат да кажат, че сме им оставили нещо стойностно. Надявам се да е достатъчно.
Всъщност се надявам да имат достатъчно неща, с които да се гордеят в ежедневието си. Колкото и да е странно, това зависи и от нас.
Или пък не? Защото съдбата ще се погрижи и винаги ще има хора, които в днешният ден ще правят нещо за бъдещето. Без да се интересуват, дали ще бъдат оценени. Без да се интересуват, дали имената им ще останат в историята.
Винаги ги има. Можем да си отдъхнем спокойно.

Накрая нещо, което ще допълни темата:

24 май - знак, че България е държава на духа?

.