Златното момиче

златно момичеИмало едно време....
Имало и още има едно приказно царство, през което тече приказна река. И царството и реката изглеждат съвсем обикновени. Всеки миг там нещо се променя, но така е било и ще бъде навсякъде и винаги на нашата планета.
Малко хора знаят, къде е това вълшебното място и на никого не казват. Не казват не защото искат да запазят вълшебствата за себе си, а защото никой не би им повярвал.
Всеки би повярвал, че има такова място. Всеки би повярвал, че то е някъде наблизо, но хората са свикнали, когато чуят вълшебства, да виждат само вълнуващи неща.
Свикнали се, но на това място няма нищо вълнуващо. Дори и реката тече лениво и спокойно, а водите и са винаги мътни. Не е като тази река от приказката, която текла веднъж синя, друг път червена или черна, а понякога и жълта.
Понякога на брега на реката се събрат млади момичета. Идват поединично или на групи, незнайно как и от къде разбрали, че реката е вълшебна. Сядат на брега и чакат да дойде златната вода. Тогава ще влязат в реката и ще станат златни момичета.
Всяко от момичетата си представя различно, как ще стане златно. Едно от тях си представя, че наистина ще се позлати. От косите до върха на ноктите, всичко в него ще стане лъскаво с цвета на най-благородния метал. Дори лакът за нокти, ще е златист, като слънцето.
Друго пък си мисли, че златото няма да дойде точно от реката, а ще бъде донесено от принц, който ще я спаси от водите. Принцът ще се влюби в нея и ще я позлати с накити и маркови дрешки от глава да пети.
Трета девойка, не вярва на принцове. Не вярва и на приказки. Надява се реката да донесе някой продуцент, който да а направи поредната чалга кифла, а златото тя сама ще си го събере по масите.
Има и други различни момичета. Всяко със своите мечти и надежди. Сядат на брега на реката и чакат златната вода.
Чакат, чакат, чакат....
Тя, златната вода никога не идва. На някои от момичетата им омръзва и си тръгват. Бързат защото животът тече и не чака никого. Други остават с години. С вперени очи в мътната вода, сълзящи от напрежение.
Един ден по брега на реката минал един вълшебник. Видял момичетата и ги попитал, кого чакат.
-Не кого, глупако!- отвърнали момичетата. -Не кого, а какво! Чакаме златната вода. Когато дойде ще влезем в реката и ще станем златни момичета.
-Златни момичета ли?- засмял се вълшебникът. - Какво общо има това с цвета на водата?
Момичетата не отговорили и вълшебникът продължил разходката си, оставяйки ги да чакат златната вода. Когато на следващият ден, минал отново, момичетата се престрашили да го попитат, какво е искал да каже.
Вълшебникът не отговорил. Усмихнал се, навел се и загребал с пълни шепи от мътната вода. С нея напръскал чакащите момичета и станало чудо. Навсякъде, където била паднала капка вода, заблестяло малко златно слънце. Защото дори и в приказките не е важен цвета на водата, а това което е скрито под бронята ни.
А във всяко момиче, под грима и прическата се крие Златното Момиче. Само трябват очи, за до го видят.

7 коментара:

  1. Аз като грима и прическите ги недолюбвам, сигурно ще да съм от друг метал. :D

    ОтговорИзтриване
  2. Ти си от платина, Глокси.;)

    ОтговорИзтриване
  3. @Gloxy-Floxy , ама сама се издаде, но си по-ценна:)
    @Hexemexe, призна си, че е от желязо, но то е по-ценно защото може да се използва за много неща, а и за разлика от златото не се деформира лесно:)

    ОтговорИзтриване
  4. Много ми хареса!Поздрави, Влади!

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна приказка!
    Златен е и онзи, който има очи да види Златното Момиче, криещо се под грима и прическата.Поздрави и от мен. :)

    ОтговорИзтриване
  6. @ Цветанка, благодаря!
    @ nyeemaa, за да го видят и Златното момиче трябва да го иска. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Така е, напълно съм съгласна с теб. :)

    ОтговорИзтриване