Магарето и търпението

магареПролетта, най-после настъпила в малкото планинско селце. Снегът бързо се стопил и по околните хълмове избуяла свежа зеленина. Зарадвали се и хората и животните, но най-много се радвало магарето.
-Доживях!- казвало то на всеки срещнат.- Издържах и тази зима, а сега, като се хвана за зелено, няма да има тежки дни до другата зима.
Радостта му била кратка, защото стопанинът му се приближил към него. Сложил му юздите и го впрегнал в каручката.
-Зная, зная. -засмял се той.- Зная, че изкара тежка зима и често дори нямаше и сухи тръни за теб. Сега обаче твоето търпение е възнаградено, нали? Ще имаш свежа трева до другата зима, а още месец и любимите ти тръни ще са навсякъде. Днес обаче имаме друга задача. Тръгваме за града. Ще отидем на пазара и ще продадем малко стока. С парите ще постегна къщата, пък може и нова каручка да ти взема. Като се върнем, цяла седмица нищо няма за правиш.
Присвило уши магарето, погледнало тъжно зелените поляни, но нямало какво да прави. Събрало сили и поело по пътя за града. След час-два се уморило и поискало да се отбие за да утоли жаждата си, но стопанинът му го убедил, че трябва да потърпи, докато стигнат до града.
Магарето въздъхнало, изревало с пресъхнало гърло, но продължило без повече да протестира. Пристигнали в града и най-после каручката била разтоварена, а магарето оставено да почива. То се втурнало първо да утоли жаждата си. Дълго пило и после полегнало на сянка да почине. От умора дори и апетитът му бил изчезнал. Тъкмо събрало душата си и стопанинът му пак се появил. Трябвало спешно да се върне в селото и да докара нова стока.
Отново магарето било впрегнато в каручката и потеглили по обратния път. Успели да се върнат в града чак по мръкване. Пазарът бил затворен, а ханът препълнен и останали да нощуват на открито.
-Спокойно, приятелю!- говорел стопанинът на магарето. - Още малко, още някой друг месец и като направим новата къща, никога няма да мръзнем и да спим на голата земя.
Магарето нямало сила дори и да поклати глава, защото вече умората била затворила очите му.
На сутринта първо, когато отворило очи магарето видяло един котарак, който се смеел. Смеел се на него и не криел това.
-Чух вчера как те премяташе твоя стопанин.- обяснил котаракът.- Сигурен съм,че не е за първи път. В този живот, всеки гледа да те накара да му свършиш работата, будалкайки те, със нещо хубаво в бъдещето. Само,че това хубавото никога не идва. Гониш все нови и нови илюзии, докато имаш сили. След това, когато сърцето престане да слуша, ставаш излишен. Идва ред на следващия будала. Винаги има нови магарета. Чудя ти се от къде имаш сили и търпение.
-Нямам. -въздъхнало магарето. - Нямам търпение, но и нямам друг избор. Освен това, ние магаретата сме доволни от малко. Няколко съчки за постеля, глътка вода и сухите тръни край пътя, са всичко, което ни трябва. Виж хората наистина са за оплакване, защото никога не се засищат. Цял живот тичат, да гонят нови и нови неща, а когато накрая ги получат, са толкова стари, че вече не помнят защо са ги искали.

8 коментара:

  1. Приказката е много хубава и поучителна ( съвпадение -точно си подмятах една снимка на магаре :)).
    Човекът е несъмнено най-ненаситното животно, живеещо все с бъдещите си планове да трупа.Колкото и да има, никога не му стига и винаги ламти за още, но трупа едно, а пропилява нещо друго, нещо много по-важно.
    п.п.На блогрола си ми вече- няма отърване. :)

    ОтговорИзтриване
  2. @nyeemaa , аз не се стремя да давам поуки. замисляла ли си се,че човек намира в приказките не написаното, а своите мисли и чувства:)
    @Цветанка,да но ако осъзнаем това може и да извлечем полза от него.

    ОтговорИзтриване
  3. Владо, колко си прав, всеки намира това коетотърси :) Ако знаеш колко пъти съм се чудил, дали си имал предвид-това, което аз откривам в приказките които пишеш :))

    ОтговорИзтриване
  4. аз съм щастлива, че съм магаре по душа :)

    ОтговорИзтриване
  5. @Емо, не зная. Аз ги пиша за себе си и понякога дори не зная защо. След време откривам нови неща, но това е нормално, защото човек се променя.
    @PetyaL., и аз, но не си признавам без бой:)

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен2 май 2011 г., 8:44

    Влачим хомота и живеем с илюзията , че вече ще се отървем от него и ще заживеем като хората, но.... магаретата са за това.

    ОтговорИзтриване
  7. Прав си!
    И друго съм си мислила,чрез приказките човек може "най-чисто" да представи своите истини, без да ги натрапва на останалите .Сигурно заради това толкова обичам приказки и притчи.

    ОтговорИзтриване