Професионалисти и аматьори

Вчера се замислих над начина, по който използваме и разбираме думите професионализъм и професионалист. Повод беше едно твърдение, че професионализмът е гаранция за нещо по-добро. Използваме често думата аматьорство в пренебрежителен смисъл и синоним на нещо зле направено, но дали е така?
Професионализмът и професионалистите ги има още от зората на човечеството. Донякъде е свързана с разделението на формите на труд и обособяването на групи хора, които се специализират в определени дейности, но всъщност това, което е в основата, е получаването на възнаграждение за определен тип труд. Разбира се, специализираното изпълнение води до усъвършенстване и стремеж да се усвои по-добре професията. Това е свързано отново с възнаграждението, защото по презумпция, колкото е по-квалифициран в професията си един човек, толкова по-високо възнаграждение може да получи.
В миналото, а и днес професионализмът е причина за създаването много добри неща. Освободени от други задължения хора на изкуството, занаятчии и учени, са създавали гениални неща, които ценим и днес. Значи ли това, че професионализмът е гаранция за добро? Според мен не. Не всички професионалисти могат да създадат нещо запомнящо се, , дори срещу щедро заплащане. Всъщност в голямата си част, нещата създадени от професионалисти се отличават само с две неща- добра повтаряемост и по-висока скорост на изпълнение. Професионализмът осигурява на удобна среда и сигурност на изпълнителите, но това не са достатъчни предпоставки, за създаване на нещо извън установените рамки. Заплащането не е достатъчен стимул.
В днешно време професионализмът в някои области е развит до съвършенство, поне според мен, това не е предимство, а пречка за прогреса ни. Всъщност добрите черти на професионализма се израждат, като много често обществото приема за по-добър професионалист, не този който е по-добър в определена професия, а този който успява да продаде труда си по-скъпо. Нещо повече, често определящо, за това дали един продукт ще се създаде, е не доколко е полезен, а дали може успешно да се продаде.
Това напълно съвпада с основното съдържание на професионализма. Работа срещу заплащане, каквато вършим всички. Някои хора обичат работата си и влагат повече, отколкото получават. За по-голяма част от хората обаче, работата е просто досадна необходимост. Те го правят единствено, заради необходимост и парите са единствения двигател на действията им. Виждали са хиляди примери и знаят, че възнаграждението в малка степен зависи от вложеното, но добрият пазарлък е най-ефективния начин. Затова хората не влагат и грам усилие, повече от задължителния минимум и са прави. Повечето от тях знаят и могат много повече.
Дори и хората, които обичат работата си, при създадената система на професионални отношения, не развиват пълния си потенциал. Причината не е в нежеланието им. Тя е в рамките и ограниченията, които създава една професионална среда. На един професионалист се плаща за определена дейност и обикновено тя е в строго определени рамки. Тези рамки осигуряват парите, с които се заплаща труда на професионалиста, а всяко излизане от тях е загуба на време, срещу несигурна печалба.
Създадената система изхранва милиарди хора, но за сметка скоростта, с която се движим напред. Ако все пак го правим, причината не е в системата, а в нещата, които се създават въпреки нея.
Затова не мога да приема, че професионализмът гаранция за нещо по-добро. Когато погледна назад установявам, че най-добрите неща, които съм направил, са или извън служебните ми задължения, или са когато съм намирал време и желание да направя нещо повече от рамките, в които служебните задължения са ме ограничавали.

12 коментара:

  1. Владо, помни, че Ноевият ковчег е построен от аматьори. Професионалистите са построили Титаник. :)
    А иначе, когато се говори за професионализъм и аматьорство има и друга страна. Аматьорът прави нещата за себе си и според собствените си разбирания. Това е и добро и лошо. Добро, защото няма горна граница на това, което може да създаде, и лошо, защото няма долна граница. Аматьорското изпълнение е свързано с риск, често голям.
    Професионалистът пък е човек, в когото можеш да си сигурен. Истинският професионалист гарантира качество и получаваш точно това, което искаш. Тук вече е отговорност на получаващия да знае какво точно иска. Ако професионалистът не е на ниво, в повечето случаи можеш да си поискаш парите обратно. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. gost, за връщането на парите не съм сигурен:) По-скоро е обратното. Иначе нещата не са еднозначни и точно затова писах по темата.

      Изтриване
  2. Всеки има право на избор. За да си добър професионалист, трябва да обичаш работата си или да я превърнеш в удоволствие/кой го беше казал, не помня/ Аз направих едни от най-хубавите и стойностни неща на работа, защото имам възможност да давам идеи и да ги осъществявам с достатъчен капацитет - около 600 души, които искат да помагат на някого:)
    Дай ,боже, всекиму страхотна работа!
    И накрая една любима мисъл : " Това, че си добър професионалист, не значи, че си добър човек!"
    Хубав уикенд , Влади!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. traiana, за професионалното осигурява средствата и възможностите, но мисля, че когато си правила нещата парите не са били основната движеща сила за теб.

      Изтриване
  3. Желанието и мотивацията са основния двигател да бъде създадено нещо. Професионализма и специализацията са само следствие на горните условия. По някога се случва професионалистите да търсят нови открития и тогава се появяват откритията. Аз се радвам на откривателите, те движат света напред:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Емо, да. За мотивацията е в основата на всичко добро.

      Изтриване
  4. Дан Благан10 март 2012 г., 16:41

    Ами Владко,то в професионализма няма творчески заряд!И неслучайно професионалистите са твърде неуки и ограничени в една своя област...и за съжаление твърде често робуваме на самозванци и мошеници... допада ми коментара на "gost",но"парите обратно"-едва ли ще получиш!...За теб Владко-поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Данчо,професионализмът е е нужен точно затова,защото няма творчески заряд. Така се осигурява скорост и повтаряемост, но това не винаги и най-важното. Затова и започнах темата.

      Изтриване
  5. И според мен професионализма не е гаранция за нещо "по", а по-скоро го свързвам с начина на препитание. Ето, например един метач - професионалист ли е, професионалист е, но какво "по" може да извади с професионализма си - нищо. И все пак работата му не е безполезна, още повече, че някой му плаща за да я върши.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Митко, примерът е малко краен:)

      Изтриване
    2. Точно затова е подходящ - еднозначно и толкоз :)

      Изтриване