Аз съм зависим

Първата стъпка за решаването на един проблем е да признаем съществуването му.
Вчера реших да го направя.
Признавам си! Аз съм зависим!

Длъжен съм да поясня!
Зависимостта ми не е към вещества забранени от закона. За мой късмет съм зависим към нещо, което се смята едва ли не за безобидно. Зависимостта ми е към никотина. Не мога да си представя как се чувстват жертвите на по-опасните наркотици. Всъщност дори не искам! Страх ме е и си го признавам! В този случай предпочитам да съм съвършен егоист, а не да изразявам лицемерно съчувствие.
За мое щастие или нещастие, вредното действие на цигарите е силно преувеличено. Наясно съм, какво точно влиза в организма ми и как влияе. Всеки десети пушач умира от рак или инфаркт, но от това умира и всеки десети непушач.
Излиза, че съм късметлия. Остава зависимостта и точно тя е проблема. От тази зависимост страдат милиони хора, но от нея се печели и то законно! Парите не миришат. Трябва да сме благодарни! В някои страни и кокаинът е законен.
Печелят производителите, печели и държавата. Най-много от всички печелят посредниците. Парите от тях не влизат в бюджета. Не отиват за здравеопазване. Отиват директно в нечии джобове. Всички кампании против тютюнопушенето са съвършен акт на лицемерие. Приемат наредба след наредба за ограничаване на тютюнопушенето. Не ме интересува. Повечето неща, които за записани в тях си ги спазвам и без наредби.
Ако някой се е загрижил толкова за мен, да вземе мерки за въздуха, който дишаме на работните места и по улиците, за водата, която пием и за храната, която ни се продава.
И да вземе да спре държавната протекция на производството на цигари. Само, че така ще намалеят паричките.
Никой няма интерес да се премахне тази зависимост. Никой освен самите жертви.

Не мога без да пуша! Пушач съм от 25 години и това е вече не е просто навик, а част от мен.
Осъзнавам проблема си и съм се опитвал да се преборя. Поне два пъти годишно стискам зъби и спирам за месец, два, три. Стигал съм до половин година. Имам достатъчно инат за да преодолея кризата в началото, но по-късно отново и отново се връщам към порока. Дали от моментна слабост или под влиянието на неподходяща компания е без значение. Започвам отново. Опитвал съм да намаля дозата, но след ден - два се връщам към първоначалното си състояние. Прилича на омагьосан кръг в, който се въртя от години. Никой не иска да разбере това състояние. Всеки трябва да се справя сам с проблема си.

Първата стъпка за решаването на един проблем е да признаем съществуването му.
От вчера вечерта започнах пак да се боря. Днес успях да се справя, но съм изнервен и смачкан. Смуча билкови лукчета и през два часа гълтам „TABEX”. Всичко ми е криво и търся на кого да си го изкарам. Затова пиша и тук:). Трябва да правя нещо. Малко остана.
Утре ще съм вече по-добре. След седмица вече ще си спомням с насмешка за днешният ден.
Чувството е приятно!
Надявам се този път да е за последно!

Замислям се обаче за хората, които наистина са зависими към наркотиците. Те не могат да се справят сами. Не могат да направят сами, дори първата стъпка. Ако аз не успея да спра този път, нищо фатално няма да се случи. Утре ще опитам пак. За тях, обаче всеки ден е последен. За тях няма утре. Няма дори и днес.
Някой трябва да им помогне, а реакцията ни, когато ги видим е да извръщаме очи. Страх ни е и ни е срам от този страх. Държавата и обществото дори не ги броят за хора. Там също в основата са парите. Печалбите са огромни, а парите не миришат. Парите могат да се използват за доста приятни неща. Те са важните. Какво тук значат някакви си хора?
Нищо! На кого му пука за тях!

....

14 коментара:

  1. Ох,тези цигари,аз имам същия проблем,признал съм си го много отдавна,и се боря с тоя си порок,от както се помня.И аз съм твърдо решен да се преборя с него,как и кога още не зная.Успех

    п.п. А аз се чудя къде се загуби:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Ако не в този, то в следващия живот, нали :) Krizt, стискам палци да се пребориш!

    ОтговорИзтриване
  3. Успех! На един приятел много му помогна комбинацията от малко воля и акупунктура. Можеш да опиташ.

    ОтговорИзтриване
  4. Що се отнася до наркотиците, на хората започва да им пука за "страшните неща" чак когато се сблъскат с тях. И затова е трудно да се оправят.

    ОтговорИзтриване
  5. бях пристрастен пушач повече от 17 години. с божията помощ спрях цигарите през 2004 г. първоначално ги намалих на 10 цигари. пушех само когато не можехда се въздържа - обикновено с кафето. пушех цигарата до средата и я загасях. при следващото поискване да попуша си налагах да допушвам фасовете. смърди непоносимо. пушех и мокри цигари, забраних си да пуша в домашна обстановка. и така докато ги спрях на десет. след това около три месеца ходех в най-окаденото кафене на квартала за да си пия сутрешното кафе. когато го осъзнах /стремежа си да съм пасивен пушач/ спрях и това. и сега - напълно съм безразлична към цигарите. не се интересувам, не ме дразнят, мога да бъда в стая с пушачи и само ако е задимено отварям прозореца но нямам проблем ако в мое присъствие някой запали цигара... естествено че съм щастлива и свободна. Успех!

    ОтговорИзтриване
  6. Не пуша и не зная какво е без цигари, след като човек е пушил години наред, но вярвам, че не е лесно. Успех и от мене!

    ОтговорИзтриване
  7. Готино си е да пушиш, аз се отказах окончателно от идеята да ги спирам, но още се псувам за оная вечер, когато ми се щеше да си дръпна и понеже нямаше никой пушач наоколо, взех, че си купих кутия цигари - "Средец" дълъг. Кофти избор, но за непушач... и кофти решение. Та изпуших си аз кутията за няколко дни и... после си купих нова :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  8. Цигарите са от най-големите ми проблеми :( Съжалявам и си го признавам, но съм безсилна да ги спра. Правила съм го за най-много 3 месеца и пак започвах. Съчувствувам ти.
    А наркоманите...на тях Бог да им е на помощ :(

    ОтговорИзтриване
  9. хм. и аз пуша. мога и да не пуша изобщо, когато се налага, но после започвам пак.

    понякога искам да спра. но по-често не искам.

    най-често роптае зъболекарят ми и отказва решително да ми чисти катрана от зъбите. по-рядко - майка ми и моят съпруг. те ме виждат по-често и почти са се отказали да ме "отказват".

    а аз още не съм решила - искам или не искам да пуша.

    ОтговорИзтриване
  10. Това да откажеш цигарите е най-лесното нещо -в сравнение с другите дроги ;),а ако не го искаш ,един ден тялото може само да се откаже .ария е права-много катран и още стотина други добавки...

    ОтговорИзтриване
  11. Разбирам те...напълно...:(:(:(
    scarletpearl

    ОтговорИзтриване
  12. Марк Твен е казал: "Няма нищо по лесно от това да оставиш цигарите, аз хиляди пъти съм го правил това до сега." Бях чел преди време, за един дядо, който на 95 год. разбрал, че цигарите са вредни и оставил пушенето, след като бил пушил повече от 80г. Цялата истина е, че ако искаш да оставиш цигарите трябва силна мотивация. Аз съм пушил 15 год. и когато ги спрях окончателно на 1-ви май 1984г,пушех по 2 кутии БТ на ден. Започнах да имам проблеми с дишането, съня, кашлях постоянно и от това не можех да спя нормално, докато не станех и запаля цигара,за да успокоя кашлицата. В продължение на няколко години пробвах и все не ставаше. Но успях да ги намаля постепенно, за да отвикне организма от никотиновата зависимост и когато вече можех да не пуша по 2,3 седмици, ги спрях окончателно. Първите седмици пиех по едно безалкохолно питие "спорт", имаше такова, вместо цигара. Вместо цигари си давах парите за безалкохолно. В продължение на 1 год. сънувах че в компания съм пропушил и се ядосвах на сън, че не съм издържал. Когато се събуждах, се радвах, че съм издържал и всичко е било само сън. Разбира се е нужна голяма доза инат, без него - нищо не може да се направи, независимо какво начинание сме предприели.
    На някои, които са повярвали в Бог, вярата им помага за по-лесно справяне с проблема. Всичко е до психика. Мисълта има неподозирана сила.
    Разказах всичко това, с надеждата малко ако мога да ти помогна, да се справиш с проблема. Всички там препарати и таблетки "Антитаб" са безсилни, защото пушача започва да се надява на тях, те да му помогнат и не засилва собствената воля. А без воля - нищо не се получава, защото влиза в действие ефекта "хайде да си почерпя волята" от известния стар виц. Искрено ти желая успех! И съм сигурен, че ще го постигнеш!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Здравей, Влади! Зависимостта е в главите ни, в самата мисъл, че зависим... от нея си зависим... 30 години бях пушач. Върл пушач. Купувах си кутия сутрин и кутия вечер. Все си повтарях как не мога да спра цигарите, защото съм зависима (спирах временно, докато бях майка, например, или докато се опитвах за пореден път да убеждавам себе си, че имам воля да откажа този вреден навик)... До онзи момент, в който дръпнаха твърде много нагоре цените... Решението да спра цигарите не беше обмисляно. Не се заканвах. Просто на сутринта, след поредната кутия по-евтин, но долнопробен тютюн, не си купих друга. Изхвърлих от главата си онази мисъл, с която излизах през вратата всеки ден и която живееше, беше постоянно будна в моето съзнание, когато липсваха цигари. Не почувствах нито грам от предишна такава мисъл. Бях сигурна, че просто има край и че аз държа ножицата, която реже мисълта "зависимост"... Това е. За първи път не намерих оправдание в зависимостта от никотина, с което досега посягах в джоба си да преброя за нея лептата и да лиша така детето си от билет за театър или разходка до съседен град… Почти три години изминаха оттогава. Убедена съм, че човек може да изхвърли от себе си всяка мисъл, но трябва да е готов да сложи на празното място такава, която да тежи там достатъчно. Сигурно няма да се съгласи почти никой настоящ пушач с мен, но пък това ще ми даде отново убеждението, че не е зависимостта тази, с която посягаме към “навика”, а оправданието, което ни държи ръката да посегне.

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря ви, приятели.Приятно ми стана, когато видях подкрепата ви.Иска ми се в обществото ни да има повече подкрепа и помощ за истинските зависими. Те имат нужда от това.

    ОтговорИзтриване