Шанс

Залозите са поставени на масата. Рулетката се завърта и топчето бясно започва своя път, после забавя ход и след кратко колебание ляга в едно гнездо.
Рулетката спира. Банката печели отново. Около масата настава кратка суетня, а после върху масата отново се трупат залози. Устните са пресъхнали, а очите трескаво шарят и са изпълнени с очакване. Очи изпълнени с надежда и алчност. Рулетката ще се завърти пак и всеки ще има своят нов шанс да спечели.

Преди около седмица при Nezzo попаднах на един въпрос- Колко шанса ни дава живота?. И въпросът и отговорите ме накараха да се замисля. Може би първо трябва да си отговорим какво е шанс?
Ако приемем, че шанс е възможност за нещо хубаво, то всеки от нас почти всеки ден го има. Малки шансове, за малки печалби, които правят денят ни хубав. Само ,че много хора пропускат тези възможности. Някои дори съзнателно им обръщат гръб.
Причините са различни. Понякога вперили поглед в търсене на Големият шанс не забелязваме малките. Понякога обаче просто не искаме подаръкът, защото всеки шанс за един и загуба за друг човек.
Замисляли ли сте се от тази гледна точка?
В природата около нас важи същият жесток закон. Шансът за един вид да оцелее или се нахрани, предполага гибелта на друг вид. Бозайниците са имали шанс да излязат на върха на еволюционната верига, просто защото динозаврите са загубили. Борбата е жестока и се използват всички средства. Всеки шанс да се завземе чужда територия се използва без угризения. Няма милост за загубилите.
При хората нещата стоят по подобен начин. Нещо повече. Хората, като индивиди, работят усилено и целенасочено за увеличаване на личният си успех. Твърди се, че това е в основата на прогреса, но дали е така?
Шансът на европейците да достигнат до Америка, е бил загуба за тамошната цивилизация.
Шансът на един да спечели богатство, популярност, власт е загуба за хиляди или милиони други хора.
Хората не се задоволяват с малките успехи, които все пак са ограничена загуба за другите. Те гонят Джакпотът. Искат всичко, тук и веднага. Борбата е жестока и се използват всички средства. Всеки шанс да се завземе чужда територия се използва без угризения. Няма милост за загубилите.

Твърди се, че това поведение е в основата на прогреса. Може би е така, но под маската често наднича едно качество, което няма нищо общо с възвишените думи. Това е егоизмът. Желанието да имаш все повече и повече, без реално това да ти е нужно. Желанието да имаш всичко, независимо от цената. Не е скъпо, защото цената често плащат другите.
Колко често в животът си се замисляме, полученият шанс за сметка на какво и на кого е?

Залозите са поставени отново на масата. Рулетката се завърта и жадни очи се впиват в топчето. То се втурва стремглаво, а после забавя ход и спира в едно гнездо.
-13 червено печели!- обявява крупието.
Спечелилият с трескаво придърпа печалбата пред себе си. Оглежда се с трескави очи, притискайки до гърдите си спечеленото. После с внезапен порив хвърля всичко на масата за нов залог. Сега печалбата му се вижда недостатъчна.
Рулетката се завърта, а когато спира крупието обявява тържествено:
-Банката печели!
Играта започва отново...

.

13 коментара:

  1. Понякога хората разбират че са проиграли шанса си но твърде късно. Утешава ги мисълта че покрай големите залози които са отишли на вятъра някя дребна "монета" се е търкулнала ей тъка за някой деруг.

    ОтговорИзтриване
  2. Лесно е. Просто отстраняваме причините за алчността и егоима. При сегашното ниво на технологиите това е възможно. Но... май само технологии не стигат :)

    ОтговорИзтриване
  3. Незнам, защо, но винаги когато ми се "дава" някакъв шанс, първо мисля, каква ли ще е цената. Може би, затова често пропускам своите. :(

    ОтговорИзтриване
  4. А крупието след края на работна смяна какво прави? Мрази залозите или се втурва при конкуренцията?

    ОтговорИзтриване
  5. Повечето от нас май хич не ни бива като играчи в хазартната игра на живота. Доста често поради недоверчивост пропускаме малките шансове,които живота ни дава, защото "трезвомислещо" сме се вторачили в "мал-шанса" си:))

    ОтговорИзтриване
  6. Мисля,че ще ви е интересно :http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1903_mitr_Ilarion_Dorostolski/mitr_ilarion_besedi.htm

    ОтговорИзтриване
  7. Да Джакпотът- право в десетката. За съжаление е така. Трудно ни е да погледнем с други очи на неограничените шансове, които предлага животът и да се освободим от ограниченото си мислене и манталитет, от хорското мнение.

    ОтговорИзтриване
  8. Линка на Кръстю не само е интересен ами е цяло съкровище!

    ОтговорИзтриване
  9. Владо, приемам тва, което споделяш.
    Скоро четох, че при японците в първите години на образованието ги учат не само как да живеятт в колектив, а и това, че колективното мислене трябва да спечели.
    Победата на отделния индивид за тях не е важно!

    ОтговорИзтриване
  10. това, съм искала да напиша :)

    ОтговорИзтриване
  11. Под Слънцето има място за всеки. Човек взема това, което му е нужно (с какви средства? - това е друга тема). Ако някой иска да живее в лукс, той организира поведението си в тази посока. Този, който се е примирил да живее в нищета, не може да вини за това онзи, в лукса, защото нищо не е направил по въпроса, да излезе от тази нищета, само мрънка и се вайка. Като искаме да не ни лъжат, просто не трябва да бъдем глупаци. Такъв е живота, силния убива слабия, за да осигури собственото си съществуване. А въпрос на ценностна система са начините, по които се възползваме от шанса си. Има и компромисни варианти, не толкова бързи и безапелационни, но поне не са за сметка на другия. Важното е всеки да живее така, че да не пречи или застрашава живота на другите.

    ОтговорИзтриване
  12. Извинявам се,че яма да отговоря на всеки поотделно. За мен шансът е просто поредната дилема, която трябва да решаваме. Животът се превръща в система от уравнения и докато ги решаваме, забравяме да живеем.

    ОтговорИзтриване
  13. "Играта започва отново..."
    - и живота е една игра... да я играем /да го живеем/, както сме играли като деца... а дали е възможно? Да опитаме...

    ОтговорИзтриване