Демокрацията

Много време мина от далечната 1989 година, когато думата демокрация стана модерна. Използвам думата модерна, защото тогава не разбирахме значението и, а днес също.
В един момент се оказахме на улицата и думата се чуваше на навсякъде. До тогава за повечето хора, тя беше свързана с по-високия стандарт на страните зад „желязната завеса”. Представяха си демокрацията, като място където всички ядат бонбони „тик-так”, пушат цигари „Кент” или „Марлборо”, карат „Мерцедес” или „Фолцваген”.
След това решихме, че демокрацията е нещо, при което свободно можеш да псуваш властта на улицата. Минахме и през етапа, когато вярвахме, че демокрация е свобода на словото, а вестниците и телевизията са най-висшата и форма.
След това дойде Мрежата. Изглеждаше идеална и в нея можеше да се прави всичко. Много информация на куп, привидна липса на цензура и също толкова привидна независимост.
Всеки, разполагащ с достъп и компютър, можеше да издигне гласа си, да коментира, да изкаже своето мнение, а и да псува не само властта, а и когото му падне. Не бяха нужни дори и специални познания.
Тогава решихме, че това е демокрацията. С допълнителна екстра за сваляне от торенти на последните филми, песни и програми. Напълно свободно и безплатно.
Какво му трябва повече на човек?
Докато повечето се лутахме, някои не се чудеха, какво е демокрация. Успяха да си уредят живота, че и пра-пра внуците. Винаги има такива хора, но решихме, че те са ни виновни и са ни откраднали демокрацията. Вдигнахме ръце, седнахме и започнахме да викаме неволята.
Тя дойде в образа на поредния спасител, но се оказа, че всъщност отново сме сбъркали. Демокрацията отново се скри някъде и продължаваме да я търсим.
По-лесно щеше да бъде, ако знаехме какво е, но свикнахме да ни е трудно. Освен това от повече от половин век, сме свикнали някой друг да решава вместо нас. Свикнали сме и някой друг, да свърши работата вместо нас. Все някой ден, ще се появи юнак на бял кон. Ще ни каже, какво е демокрация и ще ни я поднесе на тепсия.
Дотогава ще чакаме. Това го можем и не изисква усилия.
Нека поседнем. Който пуши, да запали цигара и да почакаме заедно.
Тя демокрацията, няма къде да избяга. Земята е кръгла и където и да е, някой ден ще дойде и на нашата улица. Тогава...
Тогава ще сме доволни, но дали ще я познаем?

* Не съм качвал скоро клип тук, но се сетих за този и не можах да се въздържа.




.