Красавицата и Звяра

Някога във времената на приказките, в едно селце, близо до вековна гора живяла Красавица. Живеела бедно в дома на родителите си и денят и преминавал скучно. През нощите обаче сънувала. Сънувала прекрасни и вълнуващи сънища за принцове, замъци и балове. Не била виждала никога такива нещо, но от малко и разказвали приказки, а в приказките задължително се появявал принц и завършвали щастливо.

Един ден Красавицата се разхождала само в гората. Често го правела. Обичала красотата и тишината под вековните дървета. Харесвало и да бъде сама, защото тогава можела да мечтае на спокойствие, а мечтите и били същите, като сънищата и.
Този ден, увлечена в мечтите, Красавицата навлязла дълбоко в гората и са загубила. Разбрала това, едва когато слънцето залязвало и уплашена се втурнала напосоки. Тичала дълго, но така и не могла да намери пътя.
Тогава се отпуснала под едно дърво, потръпнала от студ и заплакала. Страхувала се от тъмнината и зловещите звуци, носещи се в гората. В този миг дочула тежки стъпки. Огромно тъмно същество приближавало в мрака, чупейки храсти и клони. Луната изгряла само за миг, колкото да освети едно страшно космато лице, от вида на което Красавицата припаднала.
Събудила се в разкошна спалня. До леглото я чакала закуска, поднесена на златно блюдо и дори приборите били от злато. През отворения прозорец се виждала прекрасна градина, огряна от слънцето, в която непознати птици пеели чудни песни.
Красавицата закусила, облякла роклята с перли оставена до леглото и тръгнала да разглежда Замъка. Защото това било замък, какъвто и в сънищата си не била виждала. Всеки предмет излъчвал красота и лукс. Само едно нещо липсвало- замъкът бил пуст.
Красавицата се разходила и в градината, но и там не видяла никого. Скоро започнала да скучае и без да усети заспала.
Когато се събудила, нощта вече била настъпила, а пред нея стоял нейният спасител. Страшен, огромен и грозен, но стоял кротко пред нея, навел глава.
-Кой се ти?- попитала Красавицата.
-Аз съм Звяр. –тихо промълвило съществото. - Някога бях обикновен млад мъж, но се скарах с един магьосник. За наказание, той ме омагьоса. До края на живота си ще бъда с този вид, освен ако....
-Освен, ако?- попитала Красавицата.
-Освен, ако някое красиво момиче се влюби в мен. Любовта ще развали магията и ще върне отново човешкия ми вид.
Принцесата погледнала огрения в светлини замък, после грозното същество пред нея, навела очи и промълвила:
-Ами, може би аз мога да те обикна. Не веднага, но с времето. Трябва ми малко време, за да свикна с този ти вид.
-Нима, наистина ще можеш?-учудил се Звярът.
-Не зная, но мога да опитам.- отговорила Красавицата.
Минал месец и Красавицата свикнала с вида на Звяра. Зад страшния външен вид се криел, внимателна и нежна душа. Говорили дълго. Говорели за всичко. За миналото, да бъдещето и за днешния ден, докато един ден, прекъсвайки Звяра, Красавицата го целунала.
После.... После магията се развалила. Звярът се превърнал в нормален млад мъж. Сигурно мислите, че се оженили и заживели щастливо в замъка. Само, че не станало точно така.
Замъкът не бил на Звяра. Бил част от магията и принадлежал на Магьосника. Звярът просто го пазел, като част от наказанието.
Красавицата била разочарована. Кулите на мечтите и за Принц, замък и балове се срутили, но накрая все пък се омъжила за Звяра.
Защото целувката, била истинска. Не била под влиянието на красивия замък. Иначе нямало как за развали магията.

* Изображението е с лиценз Public domain