Баба Яга

В гората било тъмно и двете деца уплашено се притискали едно до друго. Загубили се били още от зори и се лутали без път и посока. Били гладни, мокри и уморени. Клони и храсти, като свирепи зверове късали дрехите им и драскали лицата им, мокри от сълзи. Тогава...
Тогава гората внезапно изчезнала и пред тях се открила приказна поляна. Красиви пеперуди танцували, над огрените от слънцето цветя, събрали всички цветове на дъгата. В дъното децата видели развалините на старинен замък обвити в бръшлян, а пред него....
Пред него къщичка от клони изправена на кокоши крака. Нямала прозорци, а от комина и излизал черен дим. Пред входа дремел черен котарак, който мързеливо отворил едното си око, погледнал към децата с безразличие и пак го затворил.
От къщичката се показала стара прегърбена жена. Била облечена в черни избелели дрехи. В ръцете си държала проскубана метла с дълга дръжка, която заканително размахала.
Децата ужасени побягнали обратно, а виковете им се чували надалеч:
-Баба Яга! Баба Яга!
Тогава пред децата се появила светулка. Слабата и светлина осветила скрита пътека и ги повела по нея. След час децата вече били в родния дом.

Някога преди много, много години в гората живяла една фея. Имало много феи, но тази изпъквала дори и сред тяхната красота и доброта. Вълшебствата и винаги били силни, добри и на място. Хората, търсели помощта и, а феята се стремяла никога да не им отказва. Един ден усетила, че някои от хората използват добрината и, за да извършват лоши дела. От този ден вече внимавала, какви желания изпълнява.
Един ден при нея дошъл търговец и поискал помощта и. Искал с измама да взима все повече и повече от другите хора. Феята му отказала и го изгонила, а търговецът се ядосал и си тръгнал с грозни заплахи.
-Заплахи ли чувам?- засмяла се Феята.- Какво може да ми направи едно човешко същество? Ние феите сме безсмъртни, а и хората ни обичат и ни вярват.
-Грешиш ,Фейо!- усмихнал се лукаво търговецът. –Хиляди години вие феите живеете сред хората, но не ги познавате. Дори не знаете, че безсмъртието и силата ви се дължат на вярата на хората, а не на вашите сили. Не сте научили и друга за хората. Те предпочитат да вярват на думи, а не на делата. Ако имат избор вярват на лошото, а не на доброто.
Търговецът си тръгнал. Започнал да говори навсякъде, че феите не са добри магьосници, а всъщност мамят хората. Подшушнал тук и там, а когато слухът се завъртял и стигнал пак го него, го потвърдил с охота. Дори разказал история, за една изключително коварна фея, която правела зли магии, по нощите летяла на метла, а в къщата изправена на кокоши крака, винаги димяло гърне, където варила загубените в гората деца.
Минавали години, а слухът набирал сила. Хората престанали да вярват на Феите. Престанали да ги търсят за помощ и феите изчезнали. Търговецът се оказал прав, единствено вярата на хората в тях, била причина за безсмъртието им.
Останала само една. Хората я нарекли Баба Яга и вярвали, че е зла магьосница. Не вярвали вече в доброто, но продължили да вярват в злото.
Никой вече не идвал при Феята. Живее сама в гората, в къщичка на кокоши крака, заедно със стария си котарак. Понякога наистина лети с метлата, но само когато е много тъжна. А в гърнето на огъня и се вари най-вкусната гъбена чорба, но никой не е идвал от хиляди години, за да я опита.

Слънцето бавно се скрило над дърветата и поляната с къщичка на кокоши крака, потънала в мрак. Зловещи сенки и страшни звуци изпълнили гората. Една светулка, долетяла от гората и кацнала на ръката на Баба Яга. Усмивка огряла лицето на старата жена, а след това бавно подпирайки се на метлата, тя се прибрала в къщи.
Време било за сън.

* Изображението е с лиценз Public domain