Вината

В началото на зимата, Лъвът се върнал от почивка и направил проверка, как са нещата в гората. Не останал доволен. Навсякъде царял хаос. Ядосал се, извикал Мечката и Вълка и им поискал сметка:
-Не съм доволен! Гората прилича на разграден двор. Навсякъде цари хаос и всеки си прави, каквото поиска. Разчитах, че докато ме нямаше, вие ще поддържате реда, но съм се лъгал. Мислех, че като сте веднага след мен по ранг и сила, ще се грижите за гората, като за своя. Разочарован съм от вас. Разочарован и огорчен. За какво ви гласувам доверие и за всичко се допитвам до вас? За какво ви каня всеки ден на моята трапеза? За какво сте ми, когато не мога да разчитам на вас и за кратко? Сега си тръгвайте и ме оставете сам. Не искам да виждам никого!
Мечката и Вълкът излезли от пещерата унили. Наистина не се били представили добре, а мисълта, че Лъвът може да свали доверието си от тях, ги плашела. Трябвало да намерят начин, да поправят нещата. Събрали всички жители на гората, изгледали ги строго и започнали:
-Не съм доволна!- изръмжала Мечката.- Гората прилича на разграден двор. Навсякъде цари хаос и всеки си прави, каквото поиска. Разчитах, че ще поддържате реда, но съм се лъгала. Очевидно с добро не става. Това ще ми е обица на ухото и от тук нататък, доверие никому. Някои от вас си мислят, че като съм добра душа и могат за ми се качат на главата, но се лъжат. Всеки ще си получи заслуженото!
-Не съм доволен!- продължил Вълкът.- Само да ви обърна гръб за малко и веднага забравяте задълженията си. Никаква отговорност няма във вас. Вижте гората- навсякъде хаос и безобразия. Това е ваше дело, но всеки ще си плати за постъпките! Всеки ще си понесе отговорността за стореното. Още днес с Мечката ще направим списък на виновните и утре, Лъвът ще го има. Да му мислят виновниците!
Разпръснали се животните угрижени и притеснени. Нямало ги шегите и закачките, а всяко бързало да се прибере в къщи. Заекът не правел изключение. Знаел какви ги е вършил и се притеснявал, че пък ще стоварят цялата вина не него.
Прибрал се в къщи, заключил портата и замислен седнал на масата.
-Какво ти е, Зайо!- попитала жена му, но Заекът не отговорил.
-Ама каже де! За какво ви събираха? Дочух, че пък търсели виновник за хаоса в гората. Кой ли ще е този път? Ама кажи нещо де, защо мълчиш?
Заекът се сепнал, погледнал наоколо, а после внезапно скочил.
-Открих! Ти си виновна! Ти си виновна за всичко в гората! За какво ти имах доверие и разчитах на теб? За малко да ме няма и си обърнала цялата гора с краката нагоре. Навсякъде цари хаос и безотговорност. Утре като кажа на Лъва ще видиш!
-Ама, Зайо! Аз не съм излизала от къщи цял месец!- разтреперана промълвила жена му.
-Зная, зная!- засмял се Заекът.- Зная, но няма значение. Да не мислиш, че Мечката и Вълкът ще поемат вината? На Лъвът му трябва виновник, а кого ще изкарат виновен, са подробности.