Разбойник

Преди много години в едно далечно царство, живял един Разбойник. Не бил лош човек. Бил дребен, внимателен и вежлив. Не приличал на разбойник, но човек все нещо трябва да работи, а той не ставал за друго. Не ставал и за разбойник, но в ония времена също имало безработица и единствените незаети места били за разбойници.
Текучеството при разбойниците било голямо, защото законите били жестоки и ако ги хванели, дори не си играели да ги съдят. Само, че нашия разбойник дори не го търсели. Никой не обявявал награда за главата му, защото нямало оплаквания.
Вярно, че спирал пътниците в гората. Вярно, че носел голям пистолет и два ножа, затъкнати в пояса. Само, че взимал само, каквото му трябвало и дори се отнасял любезно с жертвите. Молел учтиво за храна или някоя стара дреха и хората му давали без да се колебаят.
Живял така много години, но в царството настъпила криза. Намалели пътниците, а тези които минавали били толкова бедни, че му било съвестно да взима от тях. Често дори се случвало, да раздели залъка си с някой беден пътник, тръгнал да търси щастието си в друго царство, или пък да даде дрехата си на друг зъзнещ от студ.
Поживял така половин година, пък се замислил. Нямало бъдеще за горските разбойници, но бил чувал, че в столицата разбойниците живеели добре. Вярно, че било по-опасно, но нашият разбойник нямал избор.
Една сутрин осъмнал в столицата. Гледал и се маел. Свят шарен и странен. Имало и бедни хорица, но пък някои тънели в лукс.
Харесал си нашият разбойник един такъв, извадил пистолета и го ограбил. Не взел много, само малко храна, а богаташът дори не усетил.
Докато се радвал на плячката, усетил в гърба си нещо твърдо. Погледнал и видял двама едри и брадясали разбойници.
-Давай! –изръмжал по-дребният от тях.
-Ама, какво да давам!
-Давай таксата!
-Чакайте бе, хора!- възкликнал нашият Разбойник.- Къде се е видяло, разбойник такса и данък да плаща? Когато го хванат го бесят и толкова. Хайде водете ме. Аз съм си виновен, че оставих гората и се довлякох тук.
-Че то не е данък това, а и никъде няма да те водим. Ние също сме разбойници, а гарван гарвану, око не вади. Таксата е за профсъюзите. Срещу нея, ще ти се осигурят нормални условия за работа.
-Е щом е така, добре. – въздъхнал Разбойникът и дал част от плячката, но двамата не си отишли.
-Това, добре!- казали.- Само, че дължиш още. Здравни и пенсионни осигуровки. Сещаш се, че все някога ще се разболееш, пък и е хубаво на старини да получаваш някой лев. Няма да работиш до смъртта си де!
Разбойникът попипал джобовете си, но не намерил нищо. Наложило се да ограби още двама, за да се разплати, но двамата юнаци не помръдвали и искали още:
-Това добре, но трябва да платиш и за полицията и за съдията. Да не мислиш, че ще си затварят очите, просто защото си им симпатичен. Освен това има малко вноска и за съветника на Царя. Ама за това нито дума, че тук и паветата имат уши.
Нашият разбойник, се принудил да ограбва нови и нови хора, но тъкмо платял една такса, идвала друга. Наложило се да ограбва не само богати, а и хора които били по-зле и от него. Накрая му писнало и отказал да плаща. Двамата юнаци го набили и го оставили да премисли до другия ден.
Разбойникът не мигнал цяла нощ, а сутринта го заварила пред покоите на Царя. Поискал среща и я получил. Разказал всичко на Царя, признал си обирите и поискал справедливо наказание, не само за него, а и за онези, които събирали таксите.
Царят гледал, гледал, пък прихнал. Смял се цял час, а когато успял да спре му казал:
-Че си глупак си личи, ама толкова глупав човек не бях виждал. Личи си, че си живял само в гората и най-добре е да си отидеш пак там. Виж този дворец. Направен е с таксите върху такива такси. Виж ми трона, мантията, че даже и короната. Купени са с парите, които плащат разбойниците. Цялото царство се крепи на тези пари, а ти искаш да ги накажа. Давам ти право на избор- или оставаш тук, имаш всичко и плащаш таксите, или си отиваш в гората.
Нашият разбойник мислил, мислил и накрая решил....