Мускетарите

В помещението беше тъмно и тихо. Пламъците на няколкото свещи дори не потрепваха и огромната фигура, очертаваща се на покритата с тежки завеси стена изглеждаше, като издялана от камък. Тук рядко влизаха хора, а тези които влизаха, пристъпваха вътре с омалели крака и ако имаха късмет да излязат, никога не разказваха за преживяното.

Сянката на кардинала внезапно трепна. Седнал зад масивното бюро, той разсеяно четеше поредния доклад. Стигна до края, намръщи се и хвърли доклада в купчинката отляво. Нещастникът щеше да прекара доста време в Бастилията. Всъщност беше късметлия, защото тези в купчинката отдясно, имаха запазена среща с кралския палач.
Кардиналът взе следващия доклад, погледна го и се намръщи. Папата отново го молеше за помощ. Този път молеше, а не заплашваше, както преди година. Глупакът не предполагаше, че проблемите му започват точно от тук. От тази стая, от където невидими нишки оплитаха съдбите на милиони хора в мрежа, която се отпускаше и придърпваше от кардинала.
Кардиналът върна писмото най-отдолу в купчината. Може би щеше да отговори, но след месец -два. Чакането беше ефективно оръжие, което сломяваше и най-твърдоглавите. Усмивка озари бледото му лице. Тук зад тези стени се решаваше съдбата на целия свят. Глупаците можеха да се надуват, да се хвалят, да заплашват и да молят, но не можеха да променят съдбата. Не можеше да я промени и онзи паун- Краля, който добре осъзнаваше, кой всъщност е господаря.
В този миг отвън се чу шум. Викове и звън на шпаги проникваха, дори през дебелите стени. Суматохата продължи десетина минути и завърши с един познат вик:
-Един за всички! Всички за един!
От тъмнината на стаята изникна дребна фигура, облечена в черно.
-Отново мускетарите, Ваше Преосвещенство! Дано този път нашите жертви да са по-малко. Не е ли време, да се отървем от тях? Има достатъчно свободни килии в Бастилията.
Кардиналът се замисли за миг, а после отново се усмихна:
-Да, време е. Намери ги и ги покани тук! Само, че говори с всеки насаме и им кажи да не казват на никого. Кажи на всеки, че е в интерес на другарите му, да приеме тази покана.

След час първият от мускетарите, влезе в помещението. То сякаш се изпълни от огромния му ръст, а от гласът му пламъците на свещите потрепераха.
-Никой, освен Негово Величество Краля, няма право да задържа кралски мускетар. Не зная какво сте намислили, но не можете да ме уплашите. Хайде, доведете палачите си, за да ги смажа с една ръка. Ще видите как се бие истински мускетар.
-Никой не ви задържа, драги. – засмя се Кардиналът.- Доколкото си спомням поръчах да ви поканят и сте тук по собствена воля. Отпуснете се. Тук няма палачи, а причината за ви повикам е един мой научен интерес. Пиша историята на вашия край и след ,като изчетох всичко, реших че съм пропуснал най- достоверния източник, тоест вас. Кой по-добре от вас знае историята на бившето ви имение? Нали ще бъдете така добър, да ми разкажете някой подробности?
-С удоволствие, Ваше Преосвещенство! Само, че не разбрах за кое имение точно питате. Аз нямам бивше имение, само едно е и в него са живели и погребани всички от моя род.
Усмивката на Кардинала замръзна.
-Горкият! Извинявам се, но не съобразих, че още не знаете. Заповедта на Краля, ще влезе в сила утре. Имението ви се отнема и се дарява на старият ви приятел от мускетарите. Доколкото разбрах, е направил някаква много важна услуга на Краля. Имението му се приписва в знак на благодарност. Не се отчайвайте, млади човече. Животът е пред вас и ще спечелите друго имение. Но, почакайте! Къде се втурнахте?
След десет минути влезе втория мускетар. Поклони се и застина неподвижно, стиснал плътно устни.
-Няма да ви задържам, приятелю. – с усмивка каза Кардиналът.- Една млада дама ме помоли да ви предам това писмо. Не се изчервявайте! Не съм го чел. Все пък съм духовно лице и благородник. Предполагам, че съдържанието е деликатно, но всички сме били млади, а жените са ангелски същества. Защо пребледняхте, млади приятелю? Ох, извинявайте! Грешката е моя. Писмото всъщност е за вашия млад приятел, но с тези униформи, толкова си приличате. Гневът е лош съветник, млади човече. Но, къде тръгнахте? Моля ми, върнете писмото поне!
Кардиналът изчака слугите да затворят вратата лукава усмивка озари лицето му.
-Чакат ви още двама мускетари, Ваше Преосвещенство!
-Отпратете ги! Кажете им, да потърсят приятелите си и те ще им разкажат всичко.
-Мъдър сте, Ваше Преосвещенство!- тихо промълви черната сянка и се поклони до земята.- От този миг мускетарите никога няма да са заплаха.
-Грешиш, приятелю! На мястото на тези глупаци, утре ще се появят други. Ще говорят гръмки фрази за чест, приятелство, любов и родина, но в душите си ще се интересуват само от себе си. Дори не трябваше да се занимавам с тях, но имах нужда от малко почивка и разнообразие. А сега, да се заемем с важните дела. Светът чака моите решения.