Иванушка Глупакът

Вървял по пътя Иванушка и студа пронизвал костите му. Студено му било и за да се сгрее, подскачал и пеел. Не помагало, но поне за малко забравял за студа.

Както вървял, си намерил стар вестник. Погледнал го, подритнал го, пък си направил шапка. Не топлела като вълнената, но колкото толкова.
Вървял си по пътя и настигнал керван с търговци. Като го видели се запревивали от смях, но пък Иванушка не бил обидчив и продължил с кервана. С компания по-леко се пътува.
Вървели, вървели и внезапно първата кола затънала в кална локва. Конете опъвали, теглели, но не могли да я помръднат. Втурнали се търговците и започнали да бият конете. Изпънали шия конете, но колата не помръдвала.
-Ама какво са виновни конете?- обадил се Иванушка.- Вместо да ги биете им помогнете. Подложете клони под колелата, побутнете и ще излезе колата.
-Ти защо се обаждаш, бе?- викнали търговците. – Погледни се на какво приличаш! Само глупак може да изглежда и се държи така. На всичко отгоре и съвети ще дава.
Замълчал си Иванушка, но след час търговците решили, че с бой не става. Подложили клони пред колелата, побутнали и колата излязла.
Продължили по пътя и стигнали реката. Спрели и започнали да спорят, къде точно е брода. Един казвал, че е пред тях, друг твърдял, че е сто метра надолу по течението.
Обадил се и Иванушка:
-През лятото преминавах тази река. Не ви трябва брод. Хората са построили на час път нагоре, здрав и широк мост. Няма да загубите много време, а ще си спестите главоболия.
-Ти защо се обаждаш бе?- викнали търговците. – Погледни се на какво приличаш! Само глупак може да изглежда и се държи така. На всичко отгоре и съвети ще дава. С тази шапка и на плашило не приличаш.
Замълчал си Иванушка, а търговците след кратко колебание потеглили напред и буйната река отнесла половината им стока.
Пренощували на другия бряг, изсушили дрехите си, а на другия ден продължили по пътя.
Иванушка бил обиден на търговците и избързал напред. След час се спрял. Гледа пътя свършва пред огромна пропаст. Погледнал надолу, но не видял дъното и. Погледнал встрани, но края и не се виждал. На ръба на пропастта пък лежи на земята златна корона.
Взел короната Иванушка и си я сложил вместо шапката от вестник. В това време пристигнал и керванът с търговците. Видели пропастта и се завайкали. Видели Иванушка с короната, скочили от колите и коленичили.
-Бихте ли ни казали, мъдри Господарю, как да преминем пропастта?
Иванушка се зачудил, че питат него, но се сетил за короната и се усмихнал под мустак:
-Лесна работа, добри хора. Наредете се в редица. Вярно, че пропастта е дълбока, но всяка дупка може да се напълни. Нека всеки от вас вземе камък и го хвърли в пропастта. След това нека го направи пак. Толкова пъти, колкото е нужно. Когато напълните пропастта с камъни, лесно ще я преминете.
-Чудесна идея, мъдри Господарю!- поклонили се търговците.- Сами никога не бихме се сетили. Кажи ни как да ти се отблагодарим.
-Ами, аз го правя, защото съм с добро сърце, но щом искате, една кола с хубава стока бих приел с благодарност.
Дали му търговците кола пълна с отбрани стоки, а след това почнали да хвърлят камъни в пропастта.
Иванушка не чакал, да я напълнят. Обърнал колата и тръгнал по обратния път. Стигнал до реката, погледал я замислен, а после свали короната и я хвърлил в буйните води. Сложил си шапката от стар вестник и подкарал колата нагоре по течението, където бил моста.