Тука е така

Някога , преди много години, в едно царство накрай света живял един лош Цар. Бил толкова лош, че един ден поданиците му изчерпали търпението си и го изгонили.
Това хубаво, но били свикнали да си имат Цар и решили да си изберат друг. Харесали си един юнак и го направили Цар, а после три дни яли, пили и се веселили. Не можели да се нарадват на новия Цар. Има и осанка и глас, а пък обещанията, които давал радвали хората и ги карали да си мечтаят за по-добър живот.
Празниците минали и новият Цар се заел с управлението. Заел се и забравил за обещанията си. Животът ставал все по-тежък, а когато хората се оплаквали, новият Цар им казвал:
-Като не сте доволни от вървете при стария цар. Сега аз съм Цар и решавам всичко. Тука е така!
Новите съветници на Царя, също се държали така. Правели, каквото си поискат, а на недоволните казвали:
-Такава е волята на Царя! Тука е така!
Хората се ядосвали, но нямало как да изгонят и този Цар. За разлика от предишния, той държал нещата под контрол, а стражите му го пазели зорко.
Един ден, докато пътувал из царството, Царят се загубил. В началото не се притеснил. Вярвал, че свитата му скоро ще го намери. Денят минал бързо, слънцето се скрило и станало студено, но помощта не дошла.
Царят тръгнал по една пътека и стигнал малко селце. Почукал на крайната къща и помолил за храна и подслон. Вместо това, стопанинът излязъл с голяма сопа и го прогонил.
-Но, защо така?- попитал Царят.- Не искам нищо даром, ще си платя.
-Тука е така!- сопнал се стопанина.- Като не ти харесва, отиди да се жалваш на царя.
Тръгнал Царят по тъмните улици, но насреща му изскочил крадец. Ограбил му и дрехите дори, а на молбите на Царя, отговорил:
-Тука е така! Като не ти харесва, отиди да се жалваш на Царя.
Царят срещнал един стражар и поискал да се оплаче на него, но вместо помощ изял боя и получил познатия съвет:
-Тука е така! Като не ти харесва, отиди да се жалваш на Царя.
Тъкмо се бил отчаял, когато в един малък дом го приютили. Били бедни хорица, но разделили вечерята си с него и го приели да преспи. Стопанинът бил болен и кашлял постоянно. Попитал го Царят, защо не отиде на лекар.
-Няма пари за лекари, добри човече. Годината беше лоша, а нашия цар вдигна данъците. Каквото остана, не стига дори за хляба.
-Ами оплачи се на Царя. И той е човек, ще те разбере и ще ти помогне.
-Оплаках се, как да не съм се оплакал. Дори не ме изслуша, а ме изгони и каза: „-Като не си доволни от върви при стария цар. Тука е така!”.
Царят замълчал, но се зарекъл, когато се прибере в двореца, да се промени. Обещал никога повече да не използва думите: ”Тука е така!”.
На другата сутрин, намерили Царя. Прибрал се в двореца, изкъпал се, облякъл се и се нахранил. Излязъл в градината да се разходи, когато му съобщили, че го чакат хора с оплаквания.
Приел хората Царят и заслушал оплакванията им. Били многобройни. Данъците се били увеличили, Разбойниците станали повече, а стражите биели по-лошо.
Слушал, слушал Царят, пък накрая скочил почервенял от гняв и изгонил хората:
-Като не сте доволни от вървете при стария цар. Сега аз съм Цар и решавам всичко. Тука е така!