Духът от вълшебната лампа

Настъпиха тежки времена и за Аладин вече нямаше хляб на село. Беше слушал много за големия град и реши да опита късмета си там. Намери един керван на търговци и се спазари, срещу дребна сума да пътува с тях. Пътищата бяха опасни и не, че разбойниците можеха нещо да му вземат, но често убиваха за развлечение, дори бедните пътници. Керванът потегли на път, но на втория ден разбойниците го нападнаха. Докато търговците и слугите им се опитваха безуспешно да се защитят, Аладин направи това, което неговите съселяни винаги прилагаха с успех при среща с разбойниците- скри се.

Избра един голям сандък и се вмъкна в него. През ключалката видя, как убиха и последния търговец. След това керванът потегли и след час спря пред огромна скала, изникнала насред пустинята. Водачът на разбойниците се приближи до скалата, прошепна нещо и скалата се раздели на две. Бяха се озовали пред пещерата на Разбойниците, за която от векове се носеха легенди, но никой жив човек не беше успял да се върне и да разкаже. Керванът се вмъкна в пещерата, разбойниците разтовариха плячката, а след това настъпи тишина. Аладин изчака свит и треперещ няколко часа, след това внимателно надникна пак през ключалката. В пещерата беше тъмно и не се чуваше никакъв звук. Разбойниците бяха заминали нанякъде.
Аладин се опита пипнешком да се ориентира, но само израни пръстите на ръцете си. Когато се беше отчаял, в ръцете му попадна предмет с позната форма. Беше газена лампа и при това сигурно пълна, защото тежестта и го изненада. Потърси в джобовете си огнивото, но го беше загубил и в отчаянието си потърка лампата.
В този миг от лампата излезе някакво бледо сияние, което бавно започна да се оформя с чертите на човешко същество. Аладин припадна, а когато се свести съществото се беше надвесило над него:
-На вашите услуги, Господарю! Всяко ваше желание е заповед за мен, което ще изпълня с удоволствие. Аз съм.... Аз съм... Неприятно е, но съм забравил кой съм. След толкова време в лампата е цяло чудо, че не съм забравил всичко.
-Ти си Духът от Лампата!- радостно възкликна Аладин. –Зная кой си, защото когато бях малък, са ми разказвали за теб.
-Благодаря, Господарю! Най-после и аз да случа на умен господар. Само да знаете, на какви идиоти съм служил. Вашите желания са заповед за мен! Хайде пожелайте си нещо, защото горя от желание да ви услужа.
-Искам да изляза от тук!- каза Аладин.
В следващият миг се озова пред пещерата. Присви очи на слънцето, после приближи до скалата и важно каза:
-Сезам, отвори се!
Скалата не реагира, но затова пък Духът се засмя.
-Не става така! И аз съм опитвал, но думите са безсилни. Това е някаква съвременна магия, която не зная. Навремето не бях от най-добрите ученици.
-Добре, то се е видяло, че няма да мога да взема нищо от съкровищата.- натъжи се Аладин. –Следващо желание- пренеси ме у дома на село!
-За съжаление, Господарю, не мога.- тъжно каза Духът.- Забравил съм и тази магия. Затова пък ще ви покажа пътя.
Аладин въздъхна, сложи лапата в джоба си и пое в оказаната посока. След два дни изтощен се добра до селото. Спа непробудно цял ден, а след като се събуди, извади лампата и я потърка. Духът излезе веднага.
-На вашите услуги, Господарю! Всяко ваше желание е заповед за мен, което ще изпълня с удоволствие.
-Искам да ми построиш тук дворец. Висок до небесата, с огромна градина изпълнена с фонтани и чудни цветя. Искам всичко в този дворец да е от злато и скъпоценни камъни.
-На вашите услуги, Господарю! Всяко ваше желание е заповед за мен, което ще изпълня с удоволствие. Само, че и тази магия съм забравил. Може би ще си я припомня някой ден, но дотогава, защо не постегнете поне старата си къща. Има нужда от едно обновяване.
-Добре!- въздъхна Аладин.- Започвай! Искам до утре всичко да е оправено. Нови прозорци, врата и покрив. Освен това едно боядисване в приятен за окото цвят ще е от полза.
-На вашите услуги, Господарю! За съжаление отново има проблем. Не помня думите на магията. Все пък има изход. Можете да го направете сам с двете си ръце. Имам желание да ви помогна, но от около хиляда години страдам от дископатия. За сметка на това съветите ми ще ви бъдат от полза. Построил съм хиляди замъци и зная всичко за строителството.
Аладин примигна, погледна духа и се засмя:
-Имам едно желание.
-На вашите услуги, Господарю! Всяко ваше желание е заповед за мен, което ще изпълня с удоволствие.
-Вземи си лампата и се пренеси отново в Пещерата на Разбойниците! Ако не си забравил и тази магия, както и другите.
-О! Тази я помня! Често съм я правил, защото господарите са неблагодарни същества. Не е приятно, но всяко ваше желание е заповед за мен.
Духът и лампата изчезнаха за миг. Аладин остана за миг замислен, после взе една пръчка и бавно тръгна да обикаля двора, чертаейки по каменистата земя, формите на бъдещата си градина. Нямаше да е с пеещи фонтани и екзотични цветя, но можеше да я направи и сам. Без съветите на некадърни и мързеливи духове.