Снежанка

- Снежанке! Снежанке, бе! Чая ми е студен. Колко пъти трябва да ти казвам, че не го обичам така. Трябва да е топъл. Не горещ, че да гори езика и небцето, а приятно топъл, ароматен и с три лъжички захар. Толкова години те уча, а един път не уцели.

Дядо Коледа тропаше възмутено по масивното дъбово бюро и от гняв, чак брадата му трепереше.
-Ама чая беше топъл, преди час.- обади се от кухнята Снежанка.- Аз какво съм виновна, че не си го изпил още. Ако изчакаш да простра пералнята, ще ти направя нов. Приятно топъл, ароматен и с три лъжички захар, както го обичаш.
-Не може така! – нацупи се Дядо Коледа. –Когато искам нещо, го искам на минутата. Знаеш, че съм зает. На главата ми са хиляди задачи и повече от милиард деца, чакат мен. На всичко отгоре, напоследък и възрастните се изхитриха. Оставят си и те чорапчетата и се редят за подарък. Преди месец научих, че и мечтата ми за пенсия, се изпари. Не съм бил внасял осигуровки. Този свят напълно полудя. Искам си поне чайчето!
-Искаш не искаш, ще чакаш. Всичката работа тук мен чака. Да не мислиш, че е лесно слугуваш на хиляда джуджета и на капризен старец, който не може и един чай да си направи сам? Ако тръгна да се оплаквам, няма край. Интересно ми е само, с какво точно си зает сега. Всичката твоя работа съм я свършила преди месец. Сортирах писмата и пуснах поръчките за подаръци. Преписах на ръка списъците, за да останах само послушните деца. Подредих чувалите с подаръци и на всеки подарък сложих етикет. Стегнах шейната и всичко е готово. На всичко отгоре, тук всеки ме третира като слугиня. Пепеляшке, това, Пепеляшке онова. Я, кажи ти какво точно свърши за тази година! Не си си мръднал пръста дори. Само седиш на бюрото и мрънкаш. Поне да получавах, някаква благодарност за труда, а то.... Уж съм била неизменна спътница на Дядо Коледа, а кога за последно си ме взимал с теб. На всичките снимки и картички, все твоята физиономия се мъдри. Къде съм аз? В кухнята. Само дето нета се напълни със разни монтажи на мои снимки, които ме е срам дори да погледна. Иска ми се тези, които са ги направили да се повозят поне за час на шейната облечени така. Ако не умрат от срам, студът ще ги довърши.
-Ама, Снежанке....
-Няма, Снежанке! Ще си направиш чайчето сам. Освен това тази година, искам аз да карам шейната. И подаръците ще раздавам аз. Ти ще стоиш отзад и ще сверяваш списъците!
-Добре, Снежанке!
-Добре ли?
-Ами, аз може да съм изкуфял старец, но винаги съм признавал твоите заслуги. Ценя те и винаги съм казвал, че заслужаваш повече. Ти ще караш шейната и ще раздаваш подаръците. Заслужаваш го! Само трябва да внимаваш с поводите, че шейната леко поднася на ляво. Освен това не изпускай от поглед Рудолф. Миналата година сбърка три пъти пътя, а при тази скорост, ако не реагираш навреме ще те откара чак на Южния полюс. Картите също не са много верни, но не се притеснявай, нали ще съм с теб. Освен това е децата не са вече същите. Не са кротките ангелчета от картинките, а живи дяволи. Ако вземеш да им объркаш подаръка, става страшно. Реват като ранени лъвове и викат възрастните, а с разярен родител, миришещ на алкохол, трудно се преговаря. Но не се притеснявай. Само за една нощ е. Щом аз се справям, за теб ще е като игра.
-Ами.... Ами, благодаря ти, но мисля, че не искам да ти взимам ролята. –измънка Снежанка.- Децата толкова години са свикнали с Дядо Коледа, някак неловко се получава. Като се замисля, не ми си вози и на шейната. Ако ни няма двамата тук, джуджетата ще се чувстват самотни, а са толкова безпомощни.
-Както решиш, Снежанке. Искаше ми се тази година, ти да караш шейната, но като решиш. Може би догодина?
-А, не! Имам достатъчно работа тук. Ето и сега окъснях с вечерята. Джуджетата пак ще мърморят.
-Снежанке...
-Да, Дядо Коледа!
-Ще намериш ли време да ми претоплиш чайчето?
-Остави го. Ще ти направя ново. Приятно топло, ароматно и с три лъжички захар. След две седмици те чака тежка работа, а сега трябва да почиваш и събираш сили.
Снежанка отиде в кухнята. Сложи водата да заври и добави шепа ароматни билки. Докато чакаше, се усмихна и промърмори:
-Мъже! Уж всичко могат и знаят, а са като децата. Едно чайче не могат да се направят сами, а се дуят като петли. За къде са без нас...
Дядо Коледа гледаше през прозореца покритата със сняг гора. От кухнята се разнесе приятен аромат на топъл чай и той се усмихна, гладейки брадата си:
-Жени! Уж всичко знаят и могат, а са като децата. Плашат се от всичко. За къде са без нас...


.