Принцесата и цветята

Преди много години в едно царство накрай света, се родила една принцеса. Родителите и нямали друг наследник, но не съжалявали. Обграждали принцесата с всичката си обич, а им отвръщала със същото.

Когато принцесата пораснала, дошло време да и намерят принц. Кандидати не липсвали, защото принцесата била красавица и с добро сърце, а и царството било богато.
Пристигнали принцове от цял свят и Царя и Царицата се видели в чудо. Всеки кандидат бил от личен по-личен, но те си били обещали, че принцесата ще избере сама своя принц.
Само, че как да го познае? Как да разбере, че това е истинския?
Принцовете изглеждали блестящо, но никой не знаел, какво се крие зад външността им.
Мислили, мислили Царя и Царицата и решили да организират изпитания за кандидатите, за да може принцесата да ги види и в действие.
Съставили списък с най-трудните изпитания, за които били чували, но принцовете ги преминали леко. Все пък от малки ги готвели за момента, когато някой капризен цар, ще ги подложи на тези изпитания.
Принцесата наблюдавала изпитанията мълчаливо, но нищо не казвала. След както денят приключел, тя се оттегляла в любимата си градина. Там разхождайки се сред алеите с любимите си цветя, си тананикала тихо и никой освен цветята не знаел, какво мисли и чувства.
Царят и Царицата направили нов списък, но принцовете се справили и с новите изпитания. Време било принцесата да избере някой от тях. Извикали я и я попитали, кой от кандидатите е избрала, а тя помолила да и разрешат да ги подложи на последно изпитание. Победителят получавал ръката и сърцето и.
На следващата сутрин, царят събрал кандидатите, а принцесата им възложила последното изпитание:
-Тук, зад двореца има градина, в която съм отрасла от малка. Пълна е с много и красиви цветя. Обожавам ги всички. Който от вас познае, кое е любимото ми цвете, той ще бъде моя избраник.
Втурнали се принцовете в градината. Всеки искал да познае, но цветята били много. Единият изскубал всички орхидеи и ги положил в краката на принцесата. Друг набрал хиляда червени рози, а трети заложил на белите. Цветята били много, но принцовете не по-малко и скоро в градината не останало нито едно цвете. Приличала на бойно поле, а всички цветя били в краката на принцесата.
Тя ги погледнала тъжно, а след това казала кратко:
-Любимото ми цвете не е тук.
Погледът и потърсил в гората от принцове едно лице и го открил зад всички. Принцът стоял с наведена глава, а в ръцете му нямало нищо.
-Ами ти, Принце, не си ли избрал цвете?- попитала го Принцесата.
-Не съм, Принцесо. Харесах много цветя, но така е не можах да откъсна никое. Ами ако то е наистина любимото ти, не исках да бъда аз, човекът който ще го умъртви. Цветята са хубави, когато са живи. Когато видях градината за последен път, беше останало само това.
Принцът разтворил длан и подал на принцесата няколко отронени листчета от цветя. Принцесата ги поел и ги целунала.
-Това ще бъде моят избраник.- казала тя.- Само той е разбрал, че любов може да получат и дадат само нещата, които носят в себе си живот.
После направили сватба. Три дни яли, пили и се веселили. Най-много пил Царя, а най-много се веселила Царицата. Всеки пък, когато погледите им се срещали, на лицата им изгрявала усмивка. Не казали на никого причината за усмивката. Не казали на никого и че любимите цветя на принцесата са червените рози. Тези неща не били важни. Важна била само любовта и живота, който тя носи.