Коледният дух

-Омръзна ми! Повече не искам, да работя тази работа! Докато другите празнуват, аз трябва да работя. Поне да беше работа, като работа, но не! Някой опитвал ли е да вкара коледно настроение в разглезен хлапак, който има всичко? Или пък в бизнесмен, който брои и насън пари? Ами бедните? Няма начин да накараш човек да се усмихне, когато в джоба му дрънкат само монети. Повече не искам тази работа!
Коледният Дух тропна с крак, а след това понечи да ритне стената, но мина през нея и се претърколи. Остана седнал и изгледа намръщен останалите духове, докато те престанаха да се смеят.
-Не се оплаквай, мрънкало такова!- обади се Духът от Лампата.- Всеки от нас работи и не се оплаква. Каква по-хубава работа от това, да даряваш щастие и усмивки на другите.
-Я, да млъкваш! Точно ти ли намери да говориш за работа? Не си излизал от лампата от няколко века. Последният път вместо да построиш дворец, успя да докараш ураган, който отнесе цял град. Това ли наричаш работа?
Духът от Лампата поиска да каже нещо, но се отказа. Махна с ръка, прозя се и се намъкна в Лампата.
-Не разбрах, дали има желаещ, да поеме моята работа?- продължи Коледният Дух.- Хайде, не се срамувайте. Отстъпвам я веднага. Вече не помня от кога не съм имал спокойна Коледа. Взимам си отпуск и заминавам някъде на юг. Знае ли някой, страна където Коледа не се празнува? Само като чуя Jingle Bells и получавам обриви.
-Ааааааааа!!!!!- обади се едно тънко гласче.-Не ме намесвай! Тинкър Бел това, Тинкър Бел онова. Не съм ти виновна, че си станал с дупето нагоре. Не ме интересува твоята Коледа. Имам си достатъчно неприятности с Капитан Хук. Да не мислиш, че само ти работиш?
-Теб пък, кой те е споменавал?- възмути се Коледния Дух.- Върви си в приказката и не се меси в работата на сериозните духове!
-Така, така....Трудно ти е.- обади се Духът на Шекспир.- Питаш ли ме, аз как се справям? По всяко време ме викат разни кифли и ме питат глупости, за които си нямам понятие. Вчера една ме пита, дали обича Иван. Ха да те видя, какъв отговор ще дадеш. Не познавам никакъв Иван, а ако тя не знае дали го обича, кой друг ще знае, бе?
-Може да си прав.- усмихна се Коледният Дух.- И аз съм ги виждал. Дори и за подарък не знаят какво искат. В главиците им мисълта, че важното е да даваш, а не да получаваш, никога не може да се роди. Искат, искат , искат, а не знаят, какво искат.
-Наистина ти е трудно, но сигурно имаш много приятели- обади се и Каспър.- Приятелите са всичко! Освен това си и добър. Не мисля, че бих се справил с твоята работа. Не познавам и друг, който би се наел. Дори да се хване, Коледата няма да е същата.
-Ами, добър съм.-изчерви се Коледният дух.- Като се замисля, наистина няма кой де ме замени. Само, че понякога ми се иска, някой да го признае. Една усмивка, добра дума, потупване по рамото поне. Трудно е, да създаваш коледно настроение, ако твоето го няма никакво.
-Ти го имаш, глупако!- изпърха с криле Тинкър Бел.- Имаш всичко. Имаш и усмивки и добри думи. Имаш и признание, каквото никой дух не получава. Погледни в детските очи, слепецо! Погледни и престани да мрънкаш, а се хващай на работа. Хиляди хора те чакат. Като за начало започни от нас. Виж с какви намръщени физиономии съм обградена. Все едно не идва Коледа, а края на света. Хайде, започвай!
-Ами.... Ами, да започна.- усмихна се Коледния Дух.- Само, че не зная от къде.
-Може би трябва да започнеш с песен. –каза важно Каспър.- Имам една, която ми е любима. Започни с нея.

.