
Всички тези важни занимания, предприемали не само от скука. Един принц, не е истински принц без принцеса, а няма по-добър начин да спечелиш сърцето на принцесата от геройски постъпки.
Нашият Принц ,често се впускал в търсене на геройски постъпки. Чуел ли за нов дракон, някъде по света, грабвал меча, яхвал коня и препускал натам. Чуел ли за нов турнир с именити рицари, обличал бронята и бил сред първите записали се. Чуел ли за омагьосан замък, не се прибирал в къщи, докато не намери начин, да победи магьосника и да развали магията.
Само, че въпреки всички геройства, така и не намирал своята Принцеса. Връщал се уморен, но горд от поредното геройство и разказвал надълго и нашироко приключенията си. Разказвал, как е убил поредния дракон, как е победил в най-тежкия турнир, как е изгонил поредния зъл магьосник и как е търсил своята Принцеса в далечни непознати царства.
Събирал слушатели и разказвал, разказвал....
Сред слушателите му били Царя, Царицата и по-малкия му брат, който нямало да става цар и не се увличал по подвизите. Събирали се и всички слуги в двореца и съветниците на Царя. Повечето скучаели и присъствали по задължение, но имало един човек, който следял и запомнял всяка дума на принца.
Когато Принцът се завръщал, винаги в двореца идвала и една Принцеса. Живеела в съседното царство и от малка често идвала на гости. Само, тя слушала с внимание историите на Принца. Само тя не се прозявала и не поглеждала скрито часовника на стената. Очите и не се откъсвали от Принца, задавала въпроси, искала да знае всяка подробност и често за ужас на околните, го молела да разкаже историята отново.
Принцът с удоволствие започвал отново историите си и дори не усещал, как слушателите му, един по един се измъквали. Първо Царят си намирал важна държавна задача. След него Царицата, отивала да провери вечерята и така и не се връщала. След тях и слугите, тихо се измъквали и оставали само Принца и Принцесата.
Той разказвал, а тя го гледала с влюбени очи.
Имало още един човек, който оставал. По-малкия брат на Принца. Само, че той не слушал историите. Гледал, без да чува нищо, а очите му не се откъсвали не от брат му, а от Принцесата.
Така понякога прекарвали цялата нощ, а на сутринта Принцът скачал на коня и отново тръгвал да търси своята Принцеса.
Минавали години, а Принцът не намирал своята принцеса. Царят и Царицата напразно очаквали Принца да си намери принцеса. Остарявали и искали, да са сигурни, че ще оставят царството в сигурни ръце. Искали да видят трона подсигурен с наследник.
Извикал Царят Принца и му дал срок да си намери принцеса. Принцът се съгласил, но обяснил, че вината не е в него. Всички принцеси били заети. Колкото и да търсел, все нещо се изпречвало на пътя му, но щял да се справи. Не бил по-лош от другите принцове и рано или късно , щял да намери принцеса.
Качил се на коня и заминал. Много пъти заминавал и се връщал, след това без да е намерил принцеса. Много пъти Царя удължавал срока, но накрая му писнало и извикал по-малкия Принц.
-Реших да променя завещанието си и да направя теб престолонаследник.-казал тъжно Царят. –Искам на трона да ме смени сериозен и отговорен наследник. Брат ти освен за приключения и турнири, за нищо не става. От години една принцеса не може да намери. Всички принцове си намериха, само за него нямало. Търси я из целия свят, а не вижда, че тя го чака тук от години. Слепец е той и не заслужава трона. Ти ще си следващия цар, но при едно условие. До три месеца искам да си намериш принцеса. Няма да ти е трудно, защото вече си я намерил, доколкото разбирам от езикът на любовта.
-Хубаво тате, но.... – смутил се Принцът.- Само, че има един проблем. Тя и Принцесата е сляпа и ще трябва да си потърся друга.
След това по-малкият Принц, яхнал коня и заминал по широкия свят да търси своята Принцеса. Сражавал се с дракони, въображаеми или реални. Водил битки, въображаеми или реални. Участвал в турнири, въображаеми или реални. Превземал кули, въображаеми или реални и пленявал сърцата на принцеси, въображаеми или реални.
Минали много години, а....
.
а... едно е да чуеш, друго е да видиш, трето е и двете, а четвърто да се опринцесиш :)))
ОтговорИзтриване"Къде го чукаш, къде се пука."
ОтговорИзтриване:) хубава приказка!
ОтговорИзтриванеГорката принцеса... така ли ще си остане да чака и няма ли да стане царица накрая :)
Трудно е да се влюбиш в човек, с който си свикнал... пък и не се дърпа :)))
ОтговорИзтриванеПредлагам продължението да е според очакванията ни : ))
ОтговорИзтриване..."той търси нея, тя търси друг, той пък търси друга...и т.н."
ОтговорИзтриване@Кръстю,ами не е лесно:)
ОтговорИзтриване@Руми,така е не само в приказките:)
@marta,ами сигурно, някой ден ще стане царица, но дали ще се радва.
@slavuncho,така е. Дори не го забелязваш:)
@diandra,не пиша продължения. Не се получават, а ине всички приказки са с хубав край.
@Svetla,все някога ще се намерят. Земята е кръгла и дори и слепи имат шанс.Дори и слепи
Понякога те имат по-голям шанс :))))
ОтговорИзтриванеДааа...
ОтговорИзтриванеСтрахотна приказка!
А когато се намерят и си свикнат, дали няма да спрат да се забелязват?! Когато едно нещо не е предизвикателство, то не е интересно.
ОтговорИзтриванеИ тази приказка отива в любими :)
Хубава приказка. :)))
ОтговорИзтриванеА е и страшна.
Всъщност доста е страшна, като си помислиш за "слепотата" на хората :)