Дядо Коледа в България

Дядо Коледа погледна към стръмния покрив. Свали шапката си, почеса се и въздъхна. Хич не му се катереше, а и не се виждаше никакъв комин. Въздъхна отново и се отправи към входната врата. В момента, когато ръката му докосна дръжката, внезапно блеснаха прожектори. Чуха се сирени и някакви хора с маски, го проснаха на земята. Над воя на сирените се извиси глас:
-Дядо Коледа, вие сте абсолютен престъпник и с вас ще се отнасяме, като с такъв. На колене! Имате право да мълчите, но и без това знаем всичко за вас. Отивате право в затвора!
-Ама, моля ви се....- опита се да протестира Дядо Коледа, но маскираните отново го проснаха на земята и усети болка в ребрата си.
-Поне кажете в какво ме обвинявате.- примоли се старецът.
-Ааааа.... Не знаеш ли? Всички казват така. Сега ще кажеш, че случайно си забравил, да внесеш ДДС за подаръците. От години работилницата ти работи в сивата икономика, но ние те следим изкъсо. Освен това не си внасял осигуровки за джуджетата и Снежанка, поне от 1000 години. Караш шейната без книжка. На нея няма нито номера, нито светлини. Нямаш нито винетка, нито застраховка. От дружеството за защита на животните, те обвиняват в жестоко отношение към елените. Караш горките животни да летят. В последната година си проникнал с взлом в .... къщи, без съгласието на собствениците им. Освен това си облечен в червено.
-Това последното не го разбрах. - примигна Дядо Коледа.
-Ще го разбереш в съда. Водете го момчета, че съдията чака от час.

Съдията вече час нервно потропваше с пръсти. Бяха го измъкнали от коледната трапеза, но не можа да откаже. С интерес чакаше, най-издирвания престъпник, да се озове пред него. Опита се да отгатне кой е, но прекалено много имена изплуваха в главата му и се отказа. В този миг вратата на залата се отвори и група маскирани нахълтаха вътре, водени от познат прокурор.
-Хайде бързо, че трапезата ме чака. – подкани ги съдията.- Здравей, Дядо Коледа! Къде е престъпника?
-Ами това е! – гордо се изпъчи прокурора и посочи Дядо Коледа.- Добра дегизировка, но проведохме ювелирна операция и го спипахме.
Ченето на съдията увисна. После ярка червенина обагри лицето му, хвана се за сърцето, преглътна, отпи от чашата с вода и преброи до сто.
-Идиоти! Вие сте абсолютни идиоти!- тихо промълви той, през зъби.- Когато пролетта ми доведохте Великденския Заек, с обвинение, че яйцата му не отговарят на БДС, преглътнах. Това обаче преминава всички граници. Вън! Опразнете веднага залата! Дядо Коледа е свободен и да му мислите, ако някой ден отново ми сервирате такава изненада.
-Протестирам!- скочи прокурорът.- Не може така! Проваляте години оперативна работа, заради лични симпатии. С такова правосъдие, никога няма да се оправим. Ние ги хващаме, а вие ги пускате. Ще се оплача на....
-Оплачи се и на Баба Бонка, ако искаш.- засмя се съдията.- Сега си събери парцалките и отиди да празнуваш, като нормален човек.
Прокурорът наведе глава и се измъкна от залата мърморейки тихо:
-Ще види той. Ще види утре, като го изтипоса министъра в пресата и по телевизията.

Съдията попи потта от челото си, отпи от чашата с вода и с усмивка се обърна към Дядо Коледа:
-Трудна работа, но някой трябва да я върши. Видя ли с какви идиоти съм принуден да работя? То бива, бива , ама това вече на нищо не прилича. Да арестуват Дядо Коледа и то точно пред празника. Като споменах празника, може ли да те попитам нещо? Миналата година си бях поръчал една карабинка. Ловец съм от две години, а дружината е отбрана. Не мога да отида на лов, с каквото и да е. Бях си харесал една по поръчка. Човещинка, нали разбираш. Още я чакам.
-Хо-хо-хо!- засмя се Дядо Коледа.- Ще има да чакаш. Първо не си я поръчал на мен, а на Тони Комара, задето му прекрати делото. Второ, Тони го гръмнаха още преди миналата Коледа.
Съдията побледня и впи поглед в Дядо Коледа.
-Вярно, че беше така, но ти откъде знаеш?
-Дядо Коледа знае всичко. Хо- хо- хо. Нали джуджетата следят за всичко и ми докладват. По- добри са от всякакви СРС–та. Сега мога ли да си вървя вече, че работа ме чака?
-Джуджета- СРС-та, джуджета- СРС-та.Ти си бил и поет, Дядо Коледа! Може, разбира се.- усмихна се лукаво съдията. -Може, но утре. Реших да преспиш в ареста, а утре пак ще си поговорим, какво точно знаеш. Весела Коледа!

В ареста Дядо Коледа, свали ботушите си и се излегна на твърдото легло. В този миг на прозореца се показа едно брадато лице.
-Хо-хо-хо! Хванаха се! Знаех, че ще имаме проблеми, но Дядо Коледа предвижда всичко. Поспи сега, а утре се измъкни. Трябват ми още няколко часа да приключа.
-Дядо Коледа! Може ли, поне брадата да сваля?- скочи от леглото Джуджето.- Страшно ме сърби. Освен това имам списък с още доста хора, които да отпаднат от твоят списък. Трябва да ги задраскаш веднага!
-За брадата може.- ухили се Дядо Коледа.- А за списъка, вече съм ги задраскал. Само, че тия винаги ще си намерят, кой да им донесе подарък. Важното е, да не пропуснем някой, който наистина заслужава. Тръгвам, че вече изоставам. Весела коледа!
Хо- хо-хо!
Весела Коледа!

.