Миналата седмица bungle, даде начало на една поредица в блоговете:Филмите, които промениха живота ми
Аз приемам киното, просто като интересен феномен. Не мога да посоча филм, за когото да кажа, че е променил живота ми. Ще е пресилено, но всеки филм, дори и най-лошия остава някаква следа в хората, които го гледат. Дори да не си признаваме, това се случва.
Като потомствен шоп, се придържам към философията- „Око да види, ръка да пипне”, а при филмите второто е невъзможно. Спомням си един от хазаите си в София. Беше добър човечец, но обичаше да пийва. Отказваше цигарите с тиквени семки, но без резултат. Понякога пийнал, с цигара в единия ъгъл на устата и люспа от семка на носа, поучително ни сочеше екрана на черно-белия телевизор и казваше:
-Вижте ги дяволите! Хубаво играят(пеят, танцуват)! Ама де не мислите, че е истинско и са вътре. Вътре има само лампи и прах. Проверявал съм лично...
Филмите са просто една илюзия, едно пътуване извън настоящето. Пътуване в свят, в който сенките на екрана не се интересуват от нас, нямат собствена воля и не могат да се променят.
Ние обаче можем, а филмите са част от нещата, които ни променят. Илюзорни, несъществуващи, но въздействащи.
Променят дори и мен. Не животът ми, а настроението. Не трайно, но силно.
Няма да давам примери с касови или популярни мегапродукции. Ще дам два нестандартни примера, които винаги променят настроението ми. И двата са свързани с идващите празници.
Първият е част от комедиен сериал. В края му винаги гледам да съм сам. Излизам от стаята, или обръщам глава, за да не покажа влагата в очите ми. Не върви на сериозен човек, да плаче на детско филмче, нали?
Вторият пример, дори не е филм. Едно анимационно филмче, което преди години бях свалил и пратих на познати да се посмеят. Аз също се смях, но когато случайно го видя моята племеница, очите и се напълниха със сълзи.
Беше голяма и вече не вярваше в Дядо Коледа, но се разплака, а аз се почувствах виновен. От тогава, дори не мога да се усмихна, когато го гледам.
За сериозните филми, няма да пиша, но всеки филм ни променя по малко. Дори и да не го разбираме веднага.
.
Вторият клипе култов! Колко пъти сваряваме "Дядо Коледа" заедно с подаръците :)))
ОтговорИзтриванеТака е, когато злото и доброто ни напънат едновременно от две места (смях през сълзи)
Когато ти се напълнят очите,просто пусни сълзите,мъжете също плачат:)
ОтговорИзтриванеДа Кръстю, едно и също нещо съдържа в себе си различни неща. зависи с какви очи го гледаме.
ОтговорИзтриванеСилвия, може, но не пред други:)
ОтговорИзтриване