Заговор

Зимата сковала гората и животните се изпокрили на топло в бърлогите си. Някои заспали зимен сън, а воят на вятъра, свирещ през голите клони, бил тяхната приспивна песен.
Само Лъвът- Царят на Гората не можел, дори за миг на затвори очи. Опитал ли се, кошмари го събуждали на мига. Навсякъде му се причували зловещи заговори, навсякъде виждал заплаха за трона си.Бил отскоро на Цар. Едва преди година бил заменил Стария Лъв. Когато поел трона, обещал да промени всичко в гората, но досега не бил свършил нищо.Нещата не вървели добре, а ставало дори по-зле. В гората царял хаос и всеки си правел каквото поиска. Така било и при стария лъв, но животните били свикнали и не мърморели много.
Лятото докато било топло, животните си мълчали, но щом застудило, започнали да мърморят. Лъвът не чувал всичко, което си говорили, но по израженията им познавал, че не е много ласкаво за неговата особа. Започнал да се страхува и навсякъде му се привиждали заговори и предатели.
Затова един ден в средата на есента, издал заповед, всички разговори в гората да се записват и да му се докладват. За отговорник назначил Таралежа. Хем не ставал за нищо друго, хем през бронята от бодли, не му пукало за чуждото мнение.
Заел се Таралежът с жар и скоро цялата гора била опасана с подслушвателни устройства. Нямало кътче, което да бил пропуснал и всичко изречено на мига се записвало и докладвало на Лъва. Всеки, който си позволял, да каже нещо срещу Лъва, веднага бил наказван от тежката му лапа.
Само, че животните се усетили и престанали да говорят. Престанали да говорят дори за обикновените ежедневни неща. Настъпило тягостно мълчание, защото дори въздишките можело да бъдат изтълкувани, като неодобрение и обида на трона.
Скоро дошла зимата и повечето животни заспали зимен сън. Само Лъвът не го хващал сън и по цял ден чакал, някой нещо да каже. Тишината го изнервяла дори повече, отколкото критиките.
-Кой знае какви ги вършат?- чудел се той. – Сигурно са намерили някакъв друг начин да заговорничат, но аз ще ги хвана. Ще си платят за всичко.
Минавали дните, а тишината все повече изнервяла Лъва. Дори и Таралежът не се обаждал, защото и той бил заспал зимен сън. Един ден, обаче от високоговорителите се разнесъл рязък глас:
-Никакво царство не е това! С този идиот начело, друго не може и да се очаква. Къде е свободата, която обещаваше? Къде е по-добрия живот? Кой от виновните е наказан? Само,че ще си плати за всичко! Всеки ще си плати за всичко! Докато търпим този тиранин, никога няма да се оправим. Само Аз мога да спася Гората. Само Аз мога да направя живота ви по-добър и да въведа ред и свобода в тази гора! Само Аз!
Лъвът настръхнал и подскочил до тавана от радост. Най-после бил хванал най-страшния заговорник. Никой нямал право да говори така за собствената му особа и Гората, която управлявал. Виновникът на мига, трябвало да си получи заслуженото. Заслужавал само едно наказание и щял да го получи лично от Лъва.
Навън леденият вятър брулел дърветата и навявал огромни преспи, но Лъвът изскочил без да се замисли. С всички сили се устремил към мястото, откъдето се чувал гласът. Падал, ставал, ставал и падал, но накрая се озовал пред бърлогата на предателя. Нахълтал премръзнал и разярен вътре и замръзнал с отворена уста.
До запалената камина седял Заекът и слушал записи на речите на самия Лъв, от времето, когато още не бил Цар на Гората.
Заекът погледнал Лъва и се усмихнал.
-Хубаво говорите, Ваше Величество! Като Ви слушам и ми става добре на душата. Вчера се сетих за тези речи и реших да ги изслушам пак. Хубавите думи не остаряват. Все едно за днешната гора говорите. Искате ли чайче, Ваше Величество?

.