Снегът е хубаво нещо. Красив и бял, а най-важното е, че покрива всички боклуци. Само, че красотата му е измамна. Ако времето се затопли, само за часове, красивата снежна покривка се превръща в реки от кал и боклуци.Хора и коли, прецапват през тях, отивайки се да се запазят чисти, като при това често оцапват с кал другите. Някои го правят без да искат, но за други е удоволствие да оцапат ближния.
Докато се прибирах днес, опитвайки се да се запазя чист, не зная защо но направих аналогия с политическите страсти през последния месец. Може би защото основното, което се случваше беше точно цапането с кал. Настанени в лимузината на властта, управляващи, опозиция и тези, които не знаят какви са, натискаха газта и минаваха през най-дълбоките локви, пръскайки кал навсякъде. Към тях си присъедини и част от публиката и оцапването беше масово. Освен кал, както винаги, пръските бяха изпълнени и с омраза.
Случвало се и преди и ще се случва и занапред. Да си призная, този път ми беше безразлично, дори и смешно. Не само за личните нападки. Не ме интересува теглото на Искра Фидосава, не ме интересува с кого е спал, или не Волен Сидеров, не ме интересува дали Яне Янев си пада по мъже, или по жени. Другите ще ги пропусна. Смешно ми беше, дори и от подхвърлените записи, истински или не. Смешно ми беше и от масовото им обсъждане, просто заради самото обсъждане.
Навсякъде виждах не друго, а хора които претендират, че са цвета на нацията, да се замерят с кал. Предполагам, че и много други хора са видели това. Замерянето ще става, още по-зрелищно с наближаване на изборите, но аз пак ще се усмихвам.
Ще се усмихвам, защото колкото повече се замерят с кал, толкова повече хора разбират, на кого са поверили настоящето и бъдещето си. Ще се усмихвам, въпреки че част от тази кал пада и върху всеки от нас. Може би, така повече хора ще разберат, че няма как да си оправим нещата, без да се оцапаме.
Може би, повече хора ще разберат и друго. Ще разберат, че ако не хвърлят кал по другите и запазят себе си, калните пръски ще са само отвън. Такива не са страшни. Един душ и отиват в канала. Тази кал, няма как де те оцапа отвътре, ако ти не и разрешиш.
Ако се включиш в цапането, обаче калта остава завинаги под ноктите. Не можеш да я измиеш.
.
Само че като хвърлят не забелязват че калта рикошира и се връща с още по голяма цапаница обратно и става едно обществено блато. Става за коломаска де .Шегичка.
ОтговорИзтриванеНо се чуват и други гласове. Твърдят, че ние сме виновни, защото не искаме нито да участваме, нито да гледаме в калната баня, която си устройват политици и журналисти.
ОтговорИзтриванеАми като погледнеш, пак е така- НИЕ сме си виновни, средната възраст на тези господа-другари е колкото твоята, тоест родителите им сега са пенсионери
ОтговорИзтриванеКой ги е възпитавал?!
@Руми, да връща се, но на някои им харесва да живея в блато:(
ОтговорИзтриване@ivo_isa , нормално. Всяко каляне си има зрители, които седят отстрани и Не пипат и не правят нищо, защото били "над нещата". Те са по -вредни и по-смешни и от участниците, защото се хранят от калта.
@Кръстю , ни мисля, че някой може да е отговорен за делата на друг възрастен човек. Това поведение, не е натрапен модел, а личен избор на пълнолетни индивиди:)
Владо, страхувам се, че пак забравяш първите седем :)
ОтговорИзтриванеОтговорен пред закона -да, но пред един Друг закон...
Както и да е, впрочем прав е един бивш президент като каза, че атеисти и бивши комунисти като се хванат да правят капитализъм ,става прееби другарче(смях)
Кръстю, това за първите седем години напоследък често го чувам, но си имам особено мнение:)
ОтговорИзтриванеНе ме интересуват дори като зрител, камо ли да участвам.
ОтговорИзтриванеСамо,че ни ги наливат по всички възможни начини:(
ОтговорИзтриване