Стари времена

Преди много, много години в едно царство накрай света, се появил огнедишащ дракон. Развилнял се и за седмица изгорил селата, горите и посевите. И друг път в царството идвали дракони, но бързо си тръгвали, защото царството било малко и бедно. Този обаче останал. Намерил си пещера високо в планините и поискал хората да го хранят и поят всеки ден.
Царството било малко и бедно, но си имало и цар и царица. Имало и принцеса, че даже и шут. Имало и войска, но тя не могла да се справи с Дракона. Само го разлютила и той взел за заложник принцесата.
Царят и Царицата се видели в чудо. Пратили вестоносци до всички принцове и юнаци с обещание, който освободи принцесата, да получи ръката и и половината царство.
Принцесата била хубава и се събрали доста кандидати. Пристигали от близо и далеч с блестящи свити и въоръжени до зъби. Царят и царицата им се радвали, само Шутът се мръщел:
-Не стават за нищо тези! Едно време, в стари времена какви Принцове и Юнаци е имало, ехе.... Помня дядо ми как разказваше, че по три дракона на ден убивали и то с голи ръце. Даже не ги убивали веднага, а първо ги впрягали, изоравали нивите с тях и докарвали огромни камъни за дворците си.
Принцовете не му обръщали внимание. Почивали за кратко и тръгвали на битка с Дракона. Само,че този Дракон бил омагьосан и никакво оръжие не можело да го нарани. Всеки който дръзнел да се изправи пред него загивал, а много от принцовете, усетили силата му, си тръгвали, дори без да опитат да го победят.
-Прав бях! -злорадствал Шутът. –Тези не стават за нищо. Някога в стари времена, е имало истински принцове.
Царят го слушал намръщен, а когато и последния принц избягал, извикал Шута и му наредил, той да убие Дракона.
Шутът бил свикнал да не прави нищо, но нямало как да откаже. Царската заповед си е заповед. Тръгнал влачейки крака към пещерата на Дракона и дори не се сетил да вземе оръжие. Само един дървен меч, висял на кръста му и го спъвал, но Шутът не усещал. Вървял мърморейки:
-Промениха се времената! Какво Царе е имало на времето. Уважавали са шутовете и не са ги пращали да убиват Дракони. Ако се появявал Дракон, сами препасвали меча и го убивали. Какви времена са били! Какви царе!
Неусетно стигнал до пещерата. Драконът закусвал с два печени вола, но като видял шута, препасан с дървения меч, ококорил очи и се запревивал от смях. Смял се, смял се, докато в гърлото му заседнала кост и се задавил. Умрял в страшни мъки, пред слисания поглед на Шута.
Царят доста се дърпал, но не можел да се откаже от обещанието. Дал принцесата и половината царство на Шута и всички заживели щастливо. Най-щастлив бил Шутът.
Минало време и до ушите на Царя, стигнал слух, че Драконът преди да умре, оставил яйцата си в пещерата. От тях се излюпили малки дракончета, които растели и всеки ден набирали сила.
Отищъл Царят при Шута, да го пита какво да правят.
-Не се притеснявай!- засмял се Шутът.- Това дракони ли са. Едно време какви дракони е имало, ехеее.... Тези са малки и слаби и не са опасни. Ще взема да ги прибера в двореца, че да ми пазят градината от крадци.
Донесли малките дракончета в двореца и ги вързали с вериги в градината. Шутът лично се грижел за тях. Хранил ги, поял ги и дори на разходка ги водел. Гордеел се с това, колко бързо пораствали, а те растели с часове. Един ден скъсали веригите, опожарили селата, горите и посевите и дори двореца не пожалили. После се пръснали и тръгнали по широкия свят.
До развалините на изгорения дворец, тъжно седели Царят, Царицата, Принцесата и Шутът.
-Ех, какви времена настанаха.- мърморел Шутът.- Едно време, какви замъци е имало. Устоявали са на всичко.
-Прав си! Ех, какви времена настанаха.-мърморел и Царят. – Едно време, какви царе е имало. Сами са си взимали решенията, а не са се допитвали да шута си.


.