Съвършената жена

Някога, на другия край на Земята, имало Царство на Приказките. Било древно царство и никой не помнел откога съществува или кой е бил първият му владетел. Царството било далеч от оживените пътища и рядко някой странник стигал да границите му.
Когато странникът се завръщал в родното си място, разказвал чудни истории. Истории за царе и царици, за омагьосани замъци и за дракони, които бълвали огън. Разказвал и чудни истории за принцове и принцеси, но малко хора им вярвали.
Хората били виждали царе и царици. Били виждали и омагьосани замъци. Донякъде вярвали и за драконите, но за принцесите и принцовете не вярвали. Слушали, с притаен дъх, как поредният принц печели сърцето и ръката на прекрасна принцеса, но не вярвали.
Как да повярват, че съществува царство, където има хиляди принцове и принцеси? Как да повярват, че има царство, където всяка любов приключва щастливо?
Слушали хората, но не вярвали. А царството наистина съществувало. В него наистина имало толкова принцове и принцеси, колкото звездите на небето. Може би, малко по-малко, или пък може би повече, но били толкова, че никой не можел да ги преброи. Само историите за тях пресичали пространството и времето и хората ги слушали със затаен дъх, но не им вярвали.
Не вярвали и как ли могли да повярват. Ето една от историите:

В една неделя принцовете се били събрали на бира в местната кръчма. Цяла седмица извършвали геройски постъпки, за да спечелят сърцето на своята принцеса, а в неделя почивали. Цял ден прекарвали в кръчмата и си говорели. Говорели за времето, говорели за царството, говорели за турнирите и за начините да убиеш дракон. Накрая стигнали и до принцесите.
– Ех, промениха се днешните принцеси! – подхванал темата един престарял Принц. – Само какви принцеси имаше някога! Ехеее! Днешните не могат да се мерят с тях!
– Така е! Така е и всяка година става по-лошо. Развали се светът. – съгласил се Принцът на Островите. – Променя се, а промените не са на добро. Принцесите и те се развалиха. Някога е имало съвършени принцеси, но днес само в приказките можеш да ги срещнеш още. Съвършени жени е имало!
– Съвършени жени ли? Няма такива! – избухнал в смях Дебелият Принц. – Хайде някой да ми опише съвършената жена. Давам половин царство, че и коня си в добавка, ако успее.
– Ами... Съвършената жена е висока! – обадил се Принцът Джудже.
– Нееее! Съвършената жена е ниска! – оспорил Принцът Великан.
– Съвършената жена! Ех, тя е само мечта, но е стройна като топола. – обадил се Принцът от Планината.
– Глупости! – скочил Принцът на Пустинята. – Съвършената жена е закръглена и си има всичко!
– Тя е руса!
– Не! Червенокоса е!
– Тя е умна и образована!
– Не! Тя е естествена и натурална!
– Тя е...
Обстановката в кръчмата се нажежила и принцовете извадили мечовете си, но тогава Принцът Поет тихо заговорил и след първите, всички наострили уши:
– Тя е влюбена до уши в своя принц. Мисли само за него от сутрин до вечер. Готова е да жертва живота си за своя принц и ще даде и залъка от устата си за него. Не поглежда другите принцове и до смъртта си служи и е вярна само на своя принц. Готова е да се превърне в слугиня и никога не иска нищо в замяна на любовта си. Ако нейният принц се разболее, тя ще стои до леглото му и няма да мигне, докато не оздравее. Ако пък принцът загине, животът приключва и за нея.
– Няма такава жена! – изръмжал Дебелият Принц. – Няма и никога няма да има! Всички го знаем, но докато те слушах, нещо трепна в мен. Стори ми се, че я познавам и тя винаги е била някъде близо до мен. Странно! Много странно!
Принцовете отпили от бирите и се замислили дълбоко. Мислили, мислили, мислили и след няколко минути мощен вик огласил кръчмата. Излязъл през вратата, преминал по улиците и се спрял чак пред крепостните стени:
– Но, това е Мама! Той описа Мама!