Страната на невидимите

Малката Ема скучаеше на масата. Родителите и спореха за нещо. Сигурно беше нещо много важно, защото дори не я забелязваха.
Тя се опита да привлече вниманието им, но каквото и да правеше, не даваше резултат. Накрая счупи чашата с мляко, но и това не помогна.
-Не е хубаво да се чупи! Не е хубаво и да се разлива млякото.- обади се Жълтото Коте.
Беше се качило на масата и внимателно душеше покривката попиваща млякото.
-Ти какво правиш тук?-изненада се Ема.- Слизай веднага от масата,че ще ти се карат. Ще се карат и на мен, въпреки че не съм виновна.
-Няма да се карат. Те дори не ме забелязват, както и теб.- отговори Жълтото Коте.- А за чашата, си виновна. Тя не ти беше направила нищо, както и млякото. Ако не искаше да го пиеш, можеше да го дадеш на мен.
-Слизай веднага от масата!-намръщи се Ема.- Ще те видят. Възрастните виждат всичко.
-Няма пък!- настръхна Жълтото Коте.- Не искам, а и родителите ти, никога няма да ме видят. Те виждат само себе си. За тях аз съм невидимо.
-А как те виждам аз?
-Ти ме виждаш, защото искаш да ме видиш. Нужно съм ти. До преди малко не ти трябвах и не ме виждаше, но аз си бях тук. Седях си кротко и чаках някой да има нужда от мен. Ти имаш нужда, но не и възрастните.
-Излиза,че ти не съществуваш?- замисли се Ема.- Щом те виждат само тези, които искат, значи си фантазия или мираж.
-Глупости!- ядоса се Жълтото Коте и одраска Ема.- Сега видя ли, че съществувам и не съм измислица?
-Ох…. Боли! – извика Ема.- Съществуваш, съществуваш, съществуваш. Сега доволно ли си!
- Не обичам да съм грубо, а и не съм тук за това. Тук съм само защото се нуждаеш от мен, а ти спориш за глупости. Щом ти трябвам, използвай ме докато съм тук.
-Ами....- замисли се Ема.- Може и да е така, но не зная с какво можеш да ми помогнеш. Трябват ми мама и тати, а не ти. Всъщност сетих се! Не може ли да одраскаш и тях, за да ме забележат?
-Разбира се,че мога!- засмя се Жълтото Коте. –Само,че няма смисъл. Няма да усетят, нито ще ме забележат. Те са възрастни, а възрастните забелязват само нещата, които искат.
-Знаех си!- натъжи се Ема.- Ти си мираж. Не съществуваш. Зная, защото често и на мен се случва. Когато не те забелязват, ти не съществуваш.
-Глупости!- настръхна Жълтото Коте.- Ако някой не те забелязва, това не означава, че не съществуваш! Просто отиваш за малко в Страната на Невидимите. На всекиго се случва някой ден да я посети. Тя не е място за живеене, а просто временна спирка.
-Страната на Невидимите, ли? Мисля,че съм била там, но не знаех, че така се нарича. Там не е хубаво. Самотно е, но пък е за малко.
-Да, не е хубава страна. Добре,че не оставам за дълго там. Винаги някой като теб има нужда от мен. Винаги някъде по света, някой има нужда от друго същество до себе си. Само трябва да разбере, че се нуждае от това и аз или някой друг от Страната на Невидимите, се отзовава.
-Ами не може ли да си останем там завинаги?- попита Ема. -Така и така, сме си там и се нуждаем от друга същество. Там сигурно има много хора? Сигурно не остават за дълго, защото никога не съм ги виждала?
-Някои остават там цял живот. Ако никой не се нуждае от тях, няма как да се махнат. Не можеш да ги видиш и те не те виждат. Там всички са невидими.
-Но, това е жестоко!- просълзи се Ема.- Цял живот да си невидим и да останеш в онази страна. Ами ако и на мен ми се случи? Няма ли лекарство, което да помогне или пък магия?
-На теб няма да се случи никога. Има магия и ти имаш част от нея. Нарича се обич и родителите ти я дават всеки ден. Е, днес са малко разсеяни, но ще усетят,че имаш нужда от тях. Ще усетят и скоро аз няма да съм ти нужно. Ще се върна в Страната на Невидимите и ще чакам, някой друг да има нужда от обич.
-Това ли било! Ами,че то е просто. Обичта е навсякъде.- засмя се Ема.
-Така ти се струва, защото я имаш. Децата винаги я имат, защото я дават на всеки. Когато пораснат, нещата се променят и все по-често посещават Страната на Невидимите. Дано не го усетиш някой ден. Сега си тръгвам. Ха! Вече те забелязаха. Сега ще има наказание за счупената чаша. Казах ти,че не е хубаво. Е, аз си тръгвам вече.
-Довиждане!- изпрати го Ема.
-Надявам, се че няма да се видим!- засмя се Жълтото Коте. –Надявам се,че няма повече и ти да идваш в Страната на Невидимите. Обичам те! Помниш рецептата!
-Обичам ви!- засмя се Ема и прегърна родителите си.
-И ние те обичаме, но това няма да отмени наказанието.- засмяха се и те.
-Няма значение!- промълви Ема.- Нали вече не съм невидима. Това е важното.

.