Кое е първичното?

Случвало ви се е да чувате този въпрос. Сигурен съм, че дори сте участвали в една или повече дискусии по темата, без да достигнете до отговор. Дискусията е протекла разпалено, изречени са много умни или глупави мисли, а след това е прекъснала без резултат и победители.
Този и подобни въпроси или главоблъсканици, често са използвани в детската ни възраст, като част от обучението не. Тогава това е оправдано, защото идеята е, децата да се упражянват и в процеса на спора да развиват въображението си и уменията за комуникация. Да - комуникация, а не спор заради спора и налагане на личната си позиция.
През тази седмица, няколко пъти бях свидетел на такива „дискусии” между възрастни. Донякъде ми стана смешно, но забелязах разлика. При възрастните подобни спорове, се водят не заради комуникацията, а като средство за доминиране, или демонстрация, че спорещите имат някаква позиция. . Подобно поведение има и при животните, само че там „оръжията” са други.
При хората „оръжията” са думите.
В повечето случаи това е излишно, смешно и загуба на време. Има доста по-ефективни и полезни за отделния човек, начини за прекарване на времето. Често се питам, защо след като всеки ден се оплакваме от липса на време, го пропиляваме с лека ръка.
Донякъде причината е в създадените стереотипи, които ни се натрапват всеки ден от медиите. Куп телевизионни предавания, новинарски емисии и вестници, на практика се въртят в същите „омагьосани„ кръгове. Преливат от пусто в празно и ни заливат с куп непотребна никому информация. Гледаме и слушаме как „важни” личности, се впускат в подобни спорове, гледаме дебатите в Народното ни събрание и копираме това поведение.
Все пък вината е повече наша. Всеки е отговорен за своето време и ние решаваме, как да го пропилеем. Изборът между комуникация и празнодумство си е наш.


.