Ново и старо

Преди много много години, в едно царство накрай света, се възцарил нов Цар. Царството било малко и далеч от другите. Новините от света идвали в него след години закъснение, а когато пристигнели, вече били остарели. Хората в царството не се притеснявали, че при тях новините идвали, когото вече не били новини. Знаели, че всичко в царството им е старо и изостанало, но им харесвало. Само Царят не харесвал това и пратил престолонаследника си, да учи в най-големите и модерни столици на света. Искал, когато Принцът поеме царството в ръцете си, да приложи наученото и да промени и царството.
Принцът заминал, обиколил много страни и научил много. През цялото време, докато учел правел планове как и какво ще промени. Каквото и да погледнел в своето царство, всичко се нуждаело от промяна. Всичко можело и трябвало да стане по-хубаво.
Дошло време и Принцът да поеме управлението на Царството. Бил се изучил и Старият Цар, решил да си даде заслужена почивка. Предал короната и жезъла на сина си и се зарекъл, вече да отговаря само за любимата си градинка.
Новият Цар не се лутал дълго. От години чакал този момент и вече имал план за промени. Имал амбицията още през първия месец, да извърши повечето запланувани промени и успял.
Променил законите, променил и организацията в царството, променил и данъците дори. Сменил старите съветници и назначил нови хора. Потрил доволен ръце от свършената работа и зачакал промените.
Минал месеца, минали два, скоро и шест месеца се изтърколили.
Царят огледал царството и видял, че е същото. Имало малки промени, но трудно се забелязвали.
Учуден Царят, прегледал плановете си. Всичко било наред, но направил малки поправки и започнал отначало. Този път се стараел повече и искал всичко да е изпипано. Когато приключил, потрил доволен ръце и тръгнал на обиколка, за да види промените. Този път всичко било точно и никъде нямало грешка. Само,че колкото и да обикалял, колкото и да търсел промени, нищо не се било променило в царството.
Разочаровал се Царят, не спал няколко нощи, а след това отишъл при баща си.
-Съжалявам, тате! Не става цар от мен. Напразно ме прати да уча и си губих времето. Каквото и да започна винаги се провалям. Ще се откажа от престола, а ти потърси по-достоен и способен цар, ако искаш наистина царството да се промени.
-Провал ли?- попитал старият Цар. -В какво си се провалил?
-Ами направих много промени в царството. Промених почти всичко и всяка промяна беше по план, така като правят нещата в най-добрите царства. Само,че нищо не се промени тук. Опитах пак, защото мислех, че пропускам нещо, но резултата отново е същия.
-И какво промени?
-Всичко промених. Промених и законите, промених данъците, смених всички съветници и вече всичко в царството е ново. Ново е, а промени няма.
-Ами хората, сине. И тях ли промени?
-Хората ли? Не съм и не мога. Трудно се променят възрастни хора, а ако чакам децата да пораснат не би ми стигнал целия живот.
-Цял живот....- повторил старият Цар.- Дори цял живот не стига за това. Някога и аз започнах малки промени в царството. Мислех, че нищо не се променя, но днес зная, че просто е трябвало време, за да проличи. Когато те пратих да учиш, това също беше част от промените. Исках да знаеш повече неща от мен и да можеш повече. Не мисля, че съм сбъркал. Трябва време, за да проличат промените, но съм сигурен, че си премислил всичко, което си направил досега. Посял си и сега остава да чакаш. Това е по-трудното, но така новото измества старото. Променил си доста неща и рано или късно ще има резултат.
-Ами хората? И те ли ще се променят?
-Ще се променят, сине. Бавно, но ще се променят. Всъщност може би може да стане и по-бързо. Не е нужно да чакаш, младите да пораснат. Можеш просто да обясниш на всеки, как ще се промени неговия живот. Какво ще получи и какво трябва да даде. Ако му хареса, той ще се промени по-бързо. Ще помогне и промените да се случат по-бързо, защото също както на теб няма да му се чака цял живот. Не е сигурно, но можеш да опиташ. Започни още сега. Започни от мен, нищо че съм стар. Кажи ми, как ще се промени животът ми утре? Какво ще получа и какво трябва да дам?