Добрият вълк

Една сутрин Заекът се разхождал безцелно в гората. Бил в уморен и в лошо настроение. Омръзнало му било да живее в тази гора. Колкото и да я обичал, вече бил решил да се махне от нея.
Не знаел къде да отиде, но първо щял да опита в съседната гора. Ако там не му харесало, можел да потърси друга, или пък да слезе в града и да опита да живее сред хората.
Надявал се, че рано или късно, ще намери идеалното място за живот. Не знаел, че когато си слаб всички искат да те изядат, независимо от мястото, където живееш.
Замислен, Заекът дори не видял огромния Вълк, излегнал се на горската поляна. Вървял замислен и отнесен, докато се сблъскал с него. Ужасен, пред очите му преминал целият му живот, а страхът го сковал и не можел да помръдне. Примирен чакал Вълкът да го изяде. Виждал, че му говори нещо и се усмихва, но не чувал нищо.
Само,че вълкът не го изял, а продължавал да говори. След час страхът на Заека отминал , а когато чул думите на вълка, започнал да мига на парцали.
-Извинявам се! Съжалявам, че Ви уплаших, но се бях замислил и не Ви забелязах. Ох! Сърцето Ви бие, като барабан. Успокойте се моля, Ви! Няма да мога да си простя цял живот, ако стана причина за гибелта Ви. Искате ли, да Ви отнеса до поточето? Студената вода, може да Ви помогне. Извинявам се! Съжалявам!
Заекът вече се бил примирил, че ще го изядат. Страхът отминал, а думите на Вълка го ядосали.
-Виж какво, Вълчо! - креснал Заекът.- Ако ще ме ядеш, яж ме! Ако мислиш, че като се правиш на идиот, ще посрещна смъртта по-леко се лъжеш.
-Да Ви изям ли? -учудил се Вълкът.- Защо мислите, че ще го направя?
-Защото всички вълци ядат зайци! Не удължавай агонията ми, а вземи, че го направи!
-Аз не ям зайци. Защо трябва да ги ям? Не са ми направили нищо лошо, а и не ям месо. Не ми понася нито вкусът, нито миризмата на месо.
Заекът се ощипал, за да провери, дали е буден, но Вълкът не изчезнал.
-Хм! Щом казваш, че не ядеш зайци, мога и да ти повярвам. Не съм виждал досега вълк, който не яде месо, но не си местен. Сигурно си от някоя омагьосана гора, където всичко е на опаки. Тук няма да се чувстваш добре. В нашата гора вълците ядат зайци. Ядат и другите животни, които са по-слаби от тях. Лисиците също, си хапват зайци и така е било винаги. Когато разберат, че не ядеш месо ще има да ти се смеят.
-Кой ще ми се смее? - намръщил се Вълкът.- Я ми покажи, къде са тези лоши вълци. Яденето на по-слаби от тях не е спортсменско! Могат да го направят само страхливци и подлеци.
Заекът не чакал, а показал на Вълкът, мястото където почивали другите вълци. Самият той не се приближил, а гледал отдалеч, как Добрият Вълк, подгонил другите вълци и не ги оставил, докато не напуснали гората. След това, по същия начин били изгонени и лисиците и другите хищници.
В гората настъпили добри времена. Малките животни си отдъхнали и заживели спокойно. Вече никой не можел да ги изяде и го дължали на Добрия Вълк. Дължали го и на Заекът, разбира се и той не пропускал да им го напомни.
-Ако не бях аз, това никого нямаше да се случи. - хвалел се Заекът.- Ако не го бях спрял, Добрият Вълк можеше да подмине нашата гора. Аз обаче веднага познах, че втори като него няма.
-Че няма, няма!- обадил се Ежко.- Наистина е добър вълк, но помни, че вълкът и козината си мени, но нравът не. Някой ден вълчото в него ще се обади и тогава тежко на всички ни.
Вълкът обаче не се променял. Бил кротък като агънце. Привързал се към Заекът и правил всичко, което той поискал. Носел го на гръб, пазел му сянка от слънцето или завет от вятърът. Грижел се да не остане гладен и жаден и търпял кротко, когато Заекът му дърпал ушите.
-Виждаш ли, Ежко!- смеел се Заекът.- Добър си е вълкът, а ти бъркаш. Вълчо, защо не отскочиш до другата полянка? Видях сутринта няколко вкусни гъби. Вече и малините там са узрели. Набери малко, а ние с Ежко ще те чакаме тук на сянка.
Вълкът без колебание изпълнявал всяка заповед на Заека, но един ден отказал. Заекът се скарал с Таралежа и наредил на Вълка, да го изяде. Не желаел да слуша, че Вълкът не яде месо и не може да причини зло на никое същество. Настоявал, викал и тропал с крак.
Накрая Вълкът навел глава, обърнал се и тръгнал. Не тръгнал да яде Таралежа, а поел по най-късия път и напуснал гората. Не казал на никого, къде отива и никого повече не се чуло нищо за него.
Усетили, че добрия вълк го няма, хищниците скоро се върнали. Отново гората станала страшно място за дребните и слабите, а Заекът от страх дори не смеел да заспи.
Един ден срещнал Таралежа. Двамата били забравил за какво са се карали. Поздравили се, поговорили за времето и гората и станало дума за Добрия Вълк.
-Прав беше, Ежко! Прав беше!- въздъхнал Заекът.- Прав беше, а аз не те послушах. Вярвах, че съм попаднал на един различен вълк. Добър вълк, но сгреших. Вълкът козината си мени, може и месо да не яде, но винаги си остава дребнаво и егоистично същество.