Преди много, много години, в едно царство накрай света се появила Ламя. За кратко време направила хиляди поразии. Унищожила нивите и горите, разрушила пътищата и мостовете и убила много хора.
Царят на царството, събрал съветниците, воѝните и слугите си и им заповядал да се справят с Ламята.
Събраните се спогледали смутено, а най-старият съветник, пристъпил плахо и помолил Царя:
-Ваше Височество, заповедта ви е закон за нас, но ни трябва малко време, за да обмислим как да се справим с Ламята.
Царят махнал с ръка и им дал един ден за размисъл, а когато денят отминал, старият съветник докладвал смутено:
-Още не сме готови, Ваше Величество. Ламята е огромна и хитра и не е лесно да се справим.
Царят се съгласил. Дал още един ден за размисъл, само че и след него, решението не било готово. Хората поискали още един ден и го получили. Отново нямали решение и Царят се ядосал:
-Идиоти!- крещял им той.- Оказва се, че имам най-глупавите съветници на света. Три дни мислите, а главите ви не могат да родят нищо.
-Хайде, хайде, Ваше Величество!- възмутил се Шутът.- Хайде да не се обиждаме! Ние не сме идиоти и решението как да се справим с Ламята, го измислихме още първия ден. Само, че Ламя не се убива с мислене. Трябва някой да го направи, а по тази част не ни бива.
В играта шахмат има едно специфично положение. Казва се цугцвнаг. Единият играч е направил своя ход и другият изпада в безизходица. Проблемът е, че е притиснат в ъгъла и която и фигура да премести, губи играта.
Преди години прекарвах повечето от времето си в нета в един сайт за онлайн игра на шах. Срещнах много противници. Губех, побеждавах или завършвах реми. Изпадал съм и в цугцванг. Поставял съм в това положение и други. Реакциите бяха различни.
Добрите играчи и хора, се предават веднага. Поздравяват противника си и подреждат дъската за нова игра. Знаят, че животът не свършва с една партия,нито пък партията е само времето прекарано зад шахматната дъска. За следващата партия, те ще са по-добре подготвени и ще победят, ако го заслужат.
Слабите играчи, никога не приемат поражението си. Започват да обиждат противника си, опитват се да лъжат и обвиняват всичко и всички, за които се сетят. Често бягат, като преди това блъскат фигурите от дъската, или пък упорито отказват да направят ход, губейки и своето време и времето на противника.
Само,че времето накрая винаги изтича. Започва нова партия, а слабите играчи остават пред дъската самотни и играят само със себе си. Така няма начин да загубят, но и никога не печелят.
Царят на царството, събрал съветниците, воѝните и слугите си и им заповядал да се справят с Ламята.
Събраните се спогледали смутено, а най-старият съветник, пристъпил плахо и помолил Царя:
-Ваше Височество, заповедта ви е закон за нас, но ни трябва малко време, за да обмислим как да се справим с Ламята.
Царят махнал с ръка и им дал един ден за размисъл, а когато денят отминал, старият съветник докладвал смутено:
-Още не сме готови, Ваше Величество. Ламята е огромна и хитра и не е лесно да се справим.
Царят се съгласил. Дал още един ден за размисъл, само че и след него, решението не било готово. Хората поискали още един ден и го получили. Отново нямали решение и Царят се ядосал:
-Идиоти!- крещял им той.- Оказва се, че имам най-глупавите съветници на света. Три дни мислите, а главите ви не могат да родят нищо.
-Хайде, хайде, Ваше Величество!- възмутил се Шутът.- Хайде да не се обиждаме! Ние не сме идиоти и решението как да се справим с Ламята, го измислихме още първия ден. Само, че Ламя не се убива с мислене. Трябва някой да го направи, а по тази част не ни бива.
В играта шахмат има едно специфично положение. Казва се цугцвнаг. Единият играч е направил своя ход и другият изпада в безизходица. Проблемът е, че е притиснат в ъгъла и която и фигура да премести, губи играта.
Преди години прекарвах повечето от времето си в нета в един сайт за онлайн игра на шах. Срещнах много противници. Губех, побеждавах или завършвах реми. Изпадал съм и в цугцванг. Поставял съм в това положение и други. Реакциите бяха различни.
Добрите играчи и хора, се предават веднага. Поздравяват противника си и подреждат дъската за нова игра. Знаят, че животът не свършва с една партия,нито пък партията е само времето прекарано зад шахматната дъска. За следващата партия, те ще са по-добре подготвени и ще победят, ако го заслужат.
Слабите играчи, никога не приемат поражението си. Започват да обиждат противника си, опитват се да лъжат и обвиняват всичко и всички, за които се сетят. Често бягат, като преди това блъскат фигурите от дъската, или пък упорито отказват да направят ход, губейки и своето време и времето на противника.
Само,че времето накрая винаги изтича. Започва нова партия, а слабите играчи остават пред дъската самотни и играят само със себе си. Така няма начин да загубят, но и никога не печелят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар