Един ден Заекът се разхождал през гората. Вървял разсеян и умислен, без да подбира пътя.Както си вървял, чул шум в храстите и сърцето му затупкало лудо. Хукнал да бяга, без да погледне назад. От години знаел, че каквато и да е причината за шума, за него било опасно да остане там.
Тичал, тичал докато стигнал края на гората. Погледнал широкото поле, въздъхнал и се завайкал:
-Омръзна ми от този живот! Нещастен заешки живот! От както се помня, все на мен се случват лоши неща. Все мен гонят и за всичко съм виновен все аз. Не искам повече да съм заек. Ако не бях заек, животът ми щеше да е друг. По-спокоен, по-интересен и дори по-щастлив.
Замислил се Заекът, какво да прави. Всъщност бил мислил и преди, но нямал куража да се промени, а сега вече се решил окончателно. Повече не искал да е заек.
Решил, че от този ден ще е птица. Птиците живеели високо в клоните на дърветата и никой не можел да ги достигне. По цял ден пеели и подреждали перата си, а винаги намирали нещо за хапване. Много от тях, дори и от студа се спасявали. Разпервали криле и още през есента отлитали към топлите страни.
Вече решил да се промени, Заекът отишъл право при Славеят.
-Виж, какво приятелю. Не искам вече да съм заек. От днес вече ще съм волна птица, но има един проблем. Не мога да летя и бих те помолил да ме научиш.
Славеят се опитал да разубеди Заека, но не успял и от следващия ден започнали уроците по летене. Много пъти падал заекът от високо. Имал късмет и не загинал, но целия бил в синини. Почти се бил отчаял, когато срещнал един горски дух. Помолил го да му даде криле, като на птиците и горският дух се смилил.
Полетял Заекът гордо в небето. Вече не го било страх от Страшния Вълк. Виждал го отдалеч, но бил на безопасно място. Можел без страх да се приближи до Вълка и дори да се шегува с него, без да пострада.
Един ден обаче, докато се шегувал с Вълка, една тъмна сянка се спуснала от небето. Бил свирепият Ястреб и само късметът спасил Заекът от смърт.
Спасил се, но раните от острите нокти на Ястреба дълго не зараснали и желанието му да бъде птица се изпарило. Решил, че ако иска да е добре, трябва да стане хищник.
На другия ден отишъл при Лисицата. За негов късмет, тя била сита и в добро настроение. Помолил я Заекът, да го научи как да бъде и той лисица и тя се съгласила.
-Не е сложно!- казала Лисицата.- Първо трябва да ти намерим дълга и красива опашка, като моята. Една лисица, не струва и пукната пара без опашка. След това, трябва да се научиш да ядеш месце, но не е задължително. Можеш да ми помагаш в лова, но да си останеш на вегетарианска диета, аз ще се постарая да не отиде на вятъра твоя дял от плячката. Тежко е, но ще се жертвам с радост за теб. Остава още едно, но то е най-важното. Трябва да се научиш да се държиш, като Лисица. Помни- ние лисиците разчитаме не на силата, а на хитростта си.
От този ден, Заекът станал лисица. Намерил една стара опашка и си я закачил. Не била красива, като тази на Лисицата, но вършела работа. Помагал на Лисицата в лова и дори веднъж опитал месце, но не му харесало.
Животът му бил спокоен. Не се страхувал всеки миг и не бягал от всеки шум в храстите, а много животни дори бягали от него. С всеки ден все повече заприличвал на лисица.
Един ден, докато почивали с лисицата след успешен лов, чули лай на кучета. Ловци от близкото село били тръгнали на лов, а кучетата надушили следата на лисицата.
Този път нямало какво да се прави и Лисицата и заекът си плюли на петите. Тичали, тичали, но кучетата не изоставали.
-Виж какво, приятелю...- рекла запъхтяна Лисицата.- Сетих се за една хитрост. Легни на пътеката и се престори на умрял. Кучетата не закачат мъртви животни. Ще те подминат и ще подгонят мен, а аз лесно ще ги отведа надалече и ще се отърва от тях.
Заекът легнал на пътеката и се престорил на умрял. Само, че кучетата не го подминали. Нахвърлили се върху него, и скъсали кожухчето му.
Ужасен Заекът захвърлил лисичата опашка, събрал сили и се втурнал да бяга, както знаел. Скоро кучетата изостанали далеч назад, но Заекът не спрял да бяга, докато стигнал край на гората. Погледнал широкото поле, въздъхнал и се завайкал:
-Омръзна ми от този живот! Нещастен заешки живот! От както се помня, все на мен се случват лоши неща. Все мен гонят и за всичко съм виновен все аз. Само, че като погледна живота на другите, всеки си ама свои проблеми. Заешки е животът ми, но си е мой. Не искам повече да съм нито птица, нито лисица, нито дори лъв. Поне когато съм заек, зная какво ме очаква и как да се пазя. Оставам си какъвто съм, пък каквото ще да става.
Няма коментари:
Публикуване на коментар