Купуването и продаването на гласове не е престъпление

Вчера докато се прибирах от работа, се загледах в предизборните плакати на кандидатите за местни избори. Накичени са навсякъде и наред с глупавите, но самоуверени лозунги, отдолу пише:
Купуването и продаването на гласове не е престъпление
Доколкото зная, това е официално изискване на ЦИК за предизборните материали, но стои прекалено нелепо под ликовете на хора, които не се свенят да го правят.
Защото от години всички партии го правят. Купуват се и се продават гласове, без последици и санкции. Ако искаха да спрат тази търговия, партиите отдавна щяха да го направят, но докато гледах плакатите се замислих за друго. Дали наистина купуването и продаването на гласове е престъпление?
От гледна точка на закона, нещата са ясни. Това действие е определено като престъпление, но на практика не се преследва и наказва. Няма воля за това и никога няма да има.
Чел съм много публикации, че нещата не само в рамките на закона, а и на морала. Не мисля така. Нима е по-морално, политиците да се сещат за избирателите едва месец преди поредните избори? По-морално ли е да се правят на загрижени и да обещават неща, които нямат намерение да изпълнят?
Огромна част от хората в България са бедни. Преживяват с толкова ограничени средства, че никаква математика, не важи. Голяма част от тези хора, не могат да се интересуват от друго, освен от физическото си оцеляване. Възможностите да намерят работа или източник на каквито и да е доходи, с всеки ден намаляват.
Срещу себе си виждат лица, които познават само от телевизионния екран, които без притеснение харчат на ден месечния или дори годишния доход на цяло семейство. Хората знаят, че тези пари са взети от техния залък. Знаят, че по-друго време нямат никакъв шанс да получат нещо и взимат това, което могат.
Вариантите са два- да вземат торба с празни обещания или да вземат някой лев. Всеки сам избира какво да вземе. Това се предлага, това се взима.
Друга заблуда, която съм чел е, че тази дейност е присъща основно на хората от малцинствата в България. Не е така, защото познавам много хора, които биха продали гласа си и сред познатите ми. Просто малцинствените групи живеят по-компактно и там нещата повече бият на очи. Освен това повечето живеят на практика без никакви доходи, а и не на последно място са по-беззащитни пред закона.
Един пример от родният ми град, за който научих в събота- всичките съветници от едната от двете листи издигнати от ромите, са подали заявление, че се отказват. Получили са настоятелни „учтиви“ съвети от месният „Цар Киро“ и аверите му. Прокуратурата и МВР са уведомени, но съм сигурен, че няма да предприемат нищо.
Спомням си и как при предишните избори същия „Цар Киро“, спазари подкрепата си за втория тур с партията на един от кандидатите, които гледах вчера на плакатите. Нима това е по-законно и по-морално от директното плащане за гласовете?
В този ред на мисли, когато се прибрах от работа, реших и аз да си напазарувам гласове. След кратък размисъл, реших първият купен глас да е на майка ми. Срещу пазаруване и помощ в къщи, което и без това правя, съм сигурен, че ще ми обещае, че няма да гласува. Сигурен съм, защото тя и без това няма да гласува, дори да я закарат насила до урната.
Следващият купен глас, ще е на брат ми. Няма да излезе скъпо. Може би едно кафе и кока кола, но и той няма да гласува.
Мисленето продължава, а колкото и да е странно, мисълта, че съм престъпник, ме кара да се гордея. Очаквам с нетърпение прокуратурата и МВР, да се заемат с моя случай. Така де, нали купуването и продаването на гласове, било престъпление?