Бялата чапла

Някога, преди много години в Царството на Животните, живяла една чапла. Имало е други чапли, а тази не се различавала от тях. Дори това, че била бяла като първия сняг, не било изключение в света на чаплите. Само, че с тази чапла се случила една история, която днес ще ви разкажа.
Чаплите могат да летят. Имат силни криле и често се издигат до облаците. Нашата чапла също го правела. Реела се в небето с часове, но бил самотна.
От небето виждала доста грозни неща. Виждала мъка и безпомощност. Виждала зверовете как разкъсват жертвите си, но нищо не можела да направи. Не можела да се мери със зверовете. Можела само да лети високо в небето, където зверовете нямали власт.
Един ден, намерила начин да помага на другите. Видяла, че заекът е в беда, спуснала се и го качила на гърба си. След това го пренесла на безопасно място, далеч от хищниците. На следващия ден, помогнала на костенурката да изкачи скалист склон.
От тогава всеки ден, когато имала време, чаплата се вдигала високо в небето. Толкова високо, че от земята се виждало сама малко бяло петънце. Когато някой имал нужда, чаплата се спускала да му помогне и винаги била на точното място.
Един ден срещнала невестулката. Не я познавала, но ѝ се видяла симпатична и безпомощна. Помогнала ѝ веднъж, а после втори и трети път. След това видяла, че всъщност невестулката е хищник. Коварен и зъл хищник, който използвал приветливите си думи и външност, за да примамва жертвите си.
Чаплата се отдръпнала, но невестулката не я оставила. Наричала я приятел, опитвала се да я примами, но не успяла. Тогава за момент, показала истинската си природа. Опитала се да забие зъби в чаплата, но тя отлетяла. Невестулката съскала злобно и тракала със зъби, но не можела да направи нищо.
Чаплата била ядосана и объркана. Можела с един удар на човката да убие невестулката, но решила, че не си струва. Забравила за нея и продължила по пътя си без да поглежда назад. Имала своята мисия и друго не я интересувало.
Невестулката видяла, че не може да направи нищо, но запомнила и чакала своето време, за да отмъсти.
Минало време. В гората животът продължавал и нищо не се променило, но един ден в се разпалил пожар. Животните уплашено побегнали, но много от тях се озовали в капан. Огнената стихия ги оградила и смъртта им била близка.
Нямало никаква надежда, но чаплата, високо от небето видяла какво става и се притекла на помощ. Не се уплашила от пламъците, които опърлили перата ѝ. Едно по едно изнесла на крилете си всички малки животинки. Пренесла ги на безопасно място и отново и отново се връщала на помощ. Пренесла дори отровните змии, а белите и пера почернели от саждите. Накрая останала невестулката. Била замаяна от дима и животът си отивал от нея. Чаплата не се замислила дори за миг. Качила невестулката на гърба си и полетяла далеч от огъня. Издигнала се високо в небето, но в този миг усетила болка. Невестулката се била съвзела и впила зъби в дългата шия на чаплата.
Двете тела паднали на земята. Огънят бързо ги погълнал и никой не разбрал, какво са чувствали и мислели.
Тук следват въпроси. Трябвало ли е чаплата да убие невестулката, още когато усетила злото в нея? Трябвало ли да и помогне, когато видяла, че е в беда? Трябвало ли....
Въпроси, въпроси, въпроси...
Отговорите са различни за всеки и може би не са важни. Всеки сам търси отговорите и сам преценява.