Великата империя

-Напред! - изрева Великият Император.

-Напред! - повтори думите му старият Генерал.- Стегни редиците! Сгъсти строя! Копията- напред!

-Хей! - разсърди се Великият Император. - Не съм издавал такава заповед. Генерале, ако втори път проявите инициатива, ще ви разжалвам. Тук командвам аз и само аз! Ако допусках всеки да проявява инициатива, нито аз щях да съм Великия Император, нито щяхме да сме Империя.

-Оооо!- възкликна Шутът.- Не знаех, че живея в Империя, Велики Императоре. Все си мислех, че живея в малко и бедно царство.

-Глупак!- кресна Великият Император.- Разбира се, че живееш в Империя. Не забелязваш ли, че всички ме наричат Великият Император?

-Ама разбира се, Велики Императоре!- поклони се Шутът.- Трябваше да се досетя, че щом някой се нарича Велик Император, значи управлява Велика Империя. Само че, аз съм глупак и не можах да направя връзката. Все пък не съм толкова голям глупак, че да не поискам увеличение на заплатата. Не може Шутът на Велика Империя, да получава, колкото този на малко и бедно Царство.

-Ще си помисля!- намръщи се Великият Император.- Само че, не за увеличение на твоята заплата, а дали един Велик Император, не заслужава по-забавен шут, от тези на малките и бедни царства. Освен това в хазната няма пари. Каквото имахме отиде за новата ми корона и мания. Не виждаш ли, че и войската вместо с мечове и копия е въоръжена със сопи?

-Значи, няма повишение. -овеси нос Шутът.- Вместо това, може да остана без работа. Нямам късмет! Живея в най-бедната Велика Империя. Аааааааа! Сетих се! Една Велика Империя, може да няма пари, но има огромна територия. Съгласен съм, вместо увеличение на заплатата, да ми подарите една малка провинция.

-Я, млъквай!- разсърди се Великият Император.- Територията ни е от тук, до онзи хълм на хоризонта.

-Че като нямаме нито пари, нито земя, защо се наричаме Велика Империя?

-Защото сме Велика Империя? Били сме преди десетина века и пак ще бъдем. Южното Царство е било наше, преди няколко века. Преди стотина години сме владеели и Северното Царство. На запад, чак до океана, също са наши бивши територии. Знаеш ли, че в Източното Царство има цяло село, заселено с нашенци? Вярно, че са избягали от тук отдавна, ама кръвта вода не става. Тези територии ни принадлежат по право! Освен това щом аз съм Велик Император, значи и страната, която управлявам е Велика Империя. Остава да намерим начин, да си върнем всичко, което е било наше и нещата ще се подредят.

-Ура!- подскочи Шутът.- Значи нещата са прости. Намирате начин да си върнем териториите и ще ми увеличите заплатата. Освен това щом нещата са такива, искам да ми поверите управлението на Южното Царство.

-Няма да стане! - засмя се Великият Император.- Когато си върнем всичко, то ще принадлежи на мен.

-Хм! - замисли се Шутът.- Може да съм глупак, но защо ми е тогава да живея във Велика Империя?

-Глупак! - ревна Великият Император.- Нима честа да те управлява Велик Император и да живееш във Велика Империя е нищо?

-О, Велики Императоре! - поклони се Шутът.- Наистина съм глупак и бавно мисля. Сега се сетих, че цял живот съм мечтал да бъда шут на Велик Император и да живея във Велика Империя.

-Добре, де!- засмя се Великият Император.- Няма да те сменям. Дори на вечеря, ще имаш допълнителна чаша вино от личните ми запаси. Сега да се захванем с работа, че ни чакат велики дела. Напред!

-Велики Императоре!- смути се старият Генерал.- Посоката, която сочите е грешна. Там има блато и всички ще затънем.

-Глупак! - скочи Шутът.-Как смееш да оспорваш заповедите на Великия Император? Нима не разбираш, глупако, че ни чакат велики дела? Трябва да си върнем всичко, което е било наше, а то е във всички посоки. С коя ще започнем, няма значение. Щом Великият император е решил, днес да завладеем блатото, значи така трябва! Напред!

-Напред!- изрева старият Генерал.

-Стегни редиците!

-Сгъсти строя!

-Копията напред!

-Копията напред! Тези, които затънат в блатото, да не са посмели да викат за помощ! Честа на Великата Империя е над всичко! Напред!