Вчера беше един лош ден за българската демокрация. Всъщност „демокрация“ е просто термин, който всеки разбира, както му е удобно.
Затова ще започна отново:
Вчера беше един лош ден за България.
Лошото не беше потока от подлизурковци на един рожден ден. Лошото се случи в парламента.
За пореден път „честните е почтени“ депутати от мнозинството приеха чисто лобистки закон. Единодушно....
Никой от тях не се чувства виновен, както и при предишните пъти, когото това се случваше. Няма и как да е различно.
За нас остава илюзорната надежда, че ЕС и този път, ще ни оправи бардака. Само че, лично на мен ми е обидно, някой друг да ми оправя реда в къщи.
Очевидно, когато сме чистили България за един ден, не сме чистили, каквото трябва. Трябват дълги години чистене и то без компромиси.
Остава надеждата, че природата е силна. Винаги побеждава боклуците. Все още....
Надеждата е вътрешна илюзия за самоуспокоение по някакъв начин. Но тя не е действие за добро, а вид упование. Според мен :)
ОтговорИзтриванеЗная, но просто се чувствам с вързани ръце.
ИзтриванеДано...
ОтговорИзтриване