Единствен и любим

Сред безкрайния океан там далеч на юг, имало един приказен остров. Там винаги било пролет и ароматът на безброй цветя изпълвал въздуха ден и нощ. Птици, които сякаш били дошли от рая, не спирали песните си, надпявайки се една с друга.

Надпявали се птиците, но дори най-добрите от тях, не успявали да победят Принцесата на острова.

Принцесата била.... Принцесата не само пеела прекрасно. Тя била най-красивото и добро създание на света и всеки ден в краката ѝ падали принцове, готови да дадат живота си, за един неин поглед или усмивка.

Само че, Принцесата не обръщала внимание на принцовете. Тя знаела какъв иска да бъде нейният истински и единствен принц, но нито един от всички, не отговарял на изискванията.

Причините да ги пренебрегне били различни. Някои били прекалено далеч от идеала ѝ, на други не достигало много малко, но за Принцесата това било без значение. Знаела какво иска и била решена да го има.

Годините минавали, но идеалният принц така и не идвал. Не идвал, но Принцесата не се отчайвала. Вярно, че все по-малко принцове идвали да паднат в краката ѝ, но това не било важно. Важно било да намери истинския. Продължавала да го търси, без да се отчайва.

Един ден поканили Принцесата на гости на съседният остров. Поканата била от нейна приятелка от детските години и Принцесата с радост приела.

Тръгнала веднага, но по пътя се разразила буря. Ветровете отклонили кораба от пътя му и цяла седмица вълните го люшкали и заливали. Накрая го разбили на бреговете на един малък скалист остров.

Оцелели само Принцесата и един моряк. Нямали нищо, а островът бил просто парче скала. Нямали подслон, храна и чиста вода.

Принцесата се отчаяла. Стояла на брега, вперила поглед в хоризонта, търсейки там надежда за спасението си. Чакала помощ, но помощта не идвала.

Морякът не се предал. Изследвал парчето скала и събрал всичко, което можело да им бъде от полза. Претърсил всички пукнатини в скалата и намерил една, която пазела дъждовната вода. Успявал да улови и по някоя риба, която засищала глада на двамата. Направил малък заслон от камъни, която ги пазел от дъжда и студа.

Намереното било малко за двамата и морякът често давал всичко на Принцесата. Тя не забелязвала нищо, защото очите и не се откъсвали от хоризонта.

Минала седмица, а след това месец. Един ден, на хоризонта се появил кораб. Бил изпратен с много други да търси Принцесата и не подминавал нито един остров.

Двамата били спасени. Прибрали се на родният си остров и заживели както преди. Царят и Царицата не можели да се нарадват на завръщането на Принцесата, а моряка за благодарност взели на служба на царския кораб.

Когато вълнението отминало, Царят и Царицата решили да поговорят с Принцесата за нещо, което искали отдавна.

-Виж какво, дете.- започнала Царицата.- Годините минават, а ние остаряваме. Време е да избереш своя принц.

-Така е!- обадил се и Царят. - Познаваш всички принцове в света. Никога няма да намериш идеалния, а времето минава.

-Зная, че няма да намеря идеалния принц, но вече не го и търся.- отвърнала Принцесата.- Намерих това, което ми трябваше.

След това принцесата накарала да извикат морякът, който се грижел за нея на острова.

-Не мога да повярвам, Принцесо! - възкликнал морякът.- Аз наистина ви обичам, но никога не съм мечтал дори да ме забележите. Сред толкова много принцове, един обикновен човек е невидим. Дори на острова, не ме забелязвахте.

-Да!- отговорила Принцесата.-Не те забелязвах тук сред множеството принцове. На острова пък виждах само това, което правеше за мен. Беше единствен, но отново не те забелязах. Когато се завърнахме тук, обаче си спомних за теб разбрах, че не това, че бяхме сами на острова, те караше да правиш нещата за мен. Това може да направи само човек, който обича.

После имало сватба и три дни всички яли, пили и се веселили. След това заживели щастливо и всички разбрали, че през тези години Принцесата не търсела Прекрасен Принц, а просто човек, който истински я обича. Човек, който да бъде едновременно единствен и любим.