Политическата класа и гражданското общество

Отдавна не бях писал по сериозна тема. Може би, защото не виждам смисъл да повтарям неща, които се знаят от всички. Може би, просто защото зная, че от писането по блогове, форуми и социални мрежи ефектът е равен на нула.

Този път обаче ще пиша. Темата не ме оставя на мира, а и мина достатъчно време, за да отминат емоциите и да се погледнат спокойно нещата. Темата е свързана с протестите срещу части от Закона за горите. Следях внимателно всичко и мисля, че всъщност важните изводи се пропуснаха и този път. Всъщност всички ги знаем, но не желаем да ги кажем на глас.

Коментарите за протестите се фокусираха върху младите хора и спонтанното им участие. Чудесни бяха и усмихнаха и мен. Доказаха, че им пука за държавата, в която живеят и не са безразлични към всичко.

Да, бяха чудесни, но всъщност събитията съдържаха много повече неща. Ако трябва да обобщя, ще ги сведа до две:

Първо, събитията показаха, че политическата класа в България се е изчерпала, като идеи и хора. Изчерпала се е и като възможности за влияние върху огромната част от хората в България.

Замислете се, че нито една политическа партия , няма днес авторитет и възможност да организира подобен протест. Някои партии все още могат да изкарат на улицата повече хора, но фалша личи и самите партии знаят, че ефектът ще е нулев.

Доверието в партиите и изчерпано напълно, а вече мина времето, когато можеха да се очакват нови формации. От години вече политическата класа просто се прегрупира и едни и същи хора, прескачат от един „нов“ проект в друг. Самите партии въртят едни и същи хора, без да предлагат нова политика и нови лица. Партиите съществуват единствено, за да хранят старите муцуни в тях.

Политиката не е за всеки човек. Все още има свестни хора с авторитет, но те са полезни с работата си, на местата където са в момента. Участието им в политическият живот, не би им донесло нищо. Ако изберат някоя от съществуващите партии, резултатът е бързо разочарование. Създаването на нова пък е загубена кауза, не само поради бюрократични и организационни пречки.

Политиката се превърна в мръсна дума, а политиците охотно подкрепят тази теза. Стана редовен номер, чисто политически формации, да се маскират като граждански организации. Такъв беше и проектът АБВ на бившия президент, така започна и Миглена Кунева, а всеки месец се роят формации, които експлоатират мита за това, че чрез някакво гражданско общество ще се решат всички проблеми.

Предполагам част от хората, които вярват в този мит, си представят гражданското общество като бившата ОФ. Само че, гражданското общество е възможност на гражданите да решават и управляват част от проблемите си, но с точно определени граници. Границите определя държавата, тоест политиците.

Затова политиците охотно говорят за гражданско общество. Само че, това говорене е отклоняване на евентуална конкуренция. Това е просто един от методите, които осигуряват втория извод.

Политическата класа в България се е подсигурила така, че няма начин да бъде изместена. Осигурила се е с пари, организация, медии, съд и прокуратура. Осигурила се е със създаденото отвращение от това, което е. Хората искат промени, но търсят други пътища, бягайки от политиката осигурявайки спокойствието на старите муцуни.

Покрай протестите се заговори за надеждата ни в младите. Аз им се радвам и възхищавам, но не виждам надежда. Причината е в липсата на организация, която да канализира действията им. Младите хора, може да са силни в протестите, но желанието им да покажат, че са независими и отхвърлянето на всяка форма на ръководство, ги прави слаби.

Ако имат организация и ръководство, естествено че ще се опитат да ги „яхнат“ и подчинят. Опити да използват протеста имаше и сега. Само че, без организация цялата им енергия просто се разпилява. Няма начин да се протестира срещу всеки закон, а покрай един отменен минават незабелязано поне десетина.

Повечето от хората в България знаят, че няма политическа сила, която да се интересува от тяхното мнение и интереси. Чакат и се надяват, че такава ще се появи. Преди време прочетох определение за тези хора. Били най-голямата партия- Партията на чакащите.

Само че, такава партия няма да се създаде. Просто чакащите са излишни за българската политическа класа, нищо че са 60-70% от хората в България. Партиите разчитат на твърдия си електорат и хората, които още се заблуждават, гласувайки за „по-малкото зло“. Те са им достатъчни, защото им осигуряват политическата власт. ГЕРБ например, четвърта година управлява с гласовете на около 25% от имащите право на глас. Останалите са излишни.

Така че, може протестите срещу Закона за горите, бяха хубава емоция, но само толкова. Място за надежди или оптимизъм няма и няма да има.