Безсъние

Една нощ Заекът не могъл да заспи. Въртял се дълго в леглото, похлупвал си главата с възглавницата, броил овце и жаби, но нищо не помогнало. Сънят не идвал и не идвал.

Тогава станал, излязъл и тръгнал да се разхожда в гората. Нощта била тиха. Звездите били изчезнали някъде и само луната самотно се прозявала на тъмното небе. Прозявала се и не обръщала внимание на хилядите тъмни сенки бродещи в гората.

Не ги забелязал и Заекът, докато не се сблъскал с една от тях.

-Здравей, Зайо! - поздравил го Таралежът.-И ти ли не спиш?

-Здравей, Ежко! - отговорил Заекът.- Не мога да заспя и това е. Опитах всичко, но не помага. Поне да знаех какво е причината. Ти също ли не можеш да заспиш?

-Не мога и то не само днес. Цяла седмица не мога да склопя очи, но поне зная причината. Влюбен съм нещастно в Сърната, а тя не ми обръща внимание. Да не би и ти да имаш любовни разочарования.

-Ами не!- отвърнал Заекът. - Поне така мисля. Ако бях влюбен нещастно, сигурно щях да зная.

-Така е! -намесила се Жабокът.- Само че, не само нещастната любов, може да ти докара безсъние. Аз съм влюбен щастливо и пак не мога да спя.

-Не съм влюбен!- рекъл Заекът.- Нито нещастно, нито щастливо, но пак не мога да спя.

-Тогава си спал през деня.- намесила се Мечката.- Аз реших да подремна сутринта и докато се усетя, то слънцето се скрило. Сега не ми се спи. Обикалям и си говоря сама.

-Да ама аз не съм спал през деня....

-Ами може да е друга причината!- намесила се Катеричката.- Може да си преуморен, като мен. Цял ден събирах запаси за зимата и всичко ме боли, но сънят бяга.

-Не съм и преуморен!- упорствал Заекът.

-Има много причини и всеки си има неговата!- обадил се Бухалът.- Изследванията обаче показват, че най-често не може да се заспи, когато съвестта не е чиста.

-Великолепна теория!- изръкопляскал Вълкът.- Съвестта е важно нещо. От опит го зная, колко безкомпромисна може да бъде. Сигурен съм, че не можеш да спиш именно, заради съвестта си, Зайо!

-Не вярвам.- замислил се Заекът.- Доколкото си спомням не съм направил нищо нередно. Нищо, за което съжалявам или да се срамувам от него.

-Помисли си хубаво!- не се предал Вълкът.- Съвестта може да будува не само заради действия. Лошите мисли, също могат да я разлютят. Например, аз преди година обещах пред Лъва, да не ям зайци. Обещах и държа на думата си. Само че, старият навик идва постоянно в мислите ми и когато това се случи, става страшно. Ако само за миг помисля за ядене на зайци, не мога да спя цяла седмица.

-Наистина гузната съвест е най-честата причина за безсънието. - рекъл и Таралежът.- Помисли си , Зайо!

-Какво да си мисля? - рекъл Заекът.-Всеки си има нещо, което му тежи. Само че, никога това не ми е пречило да спя. Дори когато скрих короната на Лъва и тогава спах като къпан....

-Не те ли е срам? Предател!- изревал Вълкът.

След това се хвърлил и изял Заекът. Хапнал го на една хапка, облизал се и се усмихнал доволен.

-Горкият Вълк!- възкликнали животните.- Жертва се, за да накаже предателя и сега няма да може да заспи цяла година.

-Дрън-дрън!- засмял се Вълкът.- Ще заспя след десет минути и никой няма да може да ме събуди.

-Ами съвестта ти, Вълчо?- попитали животните.- Щом само при мисълта, за ядене на заек, днес не можа да спиш, дали ще ти позволи сега да затвориш очи?

-Какво съвест бе?- възкликнал Вълкът.- Аз от глад не можах да заспя. С гузна съвест съм спал, ама гладен никога!