Имало едно време една страна, в която децата никога не пораствали. Това не било страната на Питър Пан, защото в нея нямало нито пирати, нито индианци и малки приказни феи. Разбира се понякога, самите деца играели на пирати или индианци, но това било само игри.
Страната не се намирала зад девет планини, в десета. Не се намирала и на някой отдалечен остров след океана. Всъщност, да се призная, не зная къде е била тази страна и никога не съм бил там.
Може би защото, когато бях малък исках да порасна по-бързо или пък защото страната отдавна я няма. Зная само че, страната я е имало и част от историята ѝ.
Имало едно време една страна, в която децата никога не пораствали. Всяко дете, което не искало да порасне, трябвало само да пожелае това силно и се пренасяло в чудната страна.
Там децата можели да правят всичко, което поискат. Можели да играят по цял ден, без никой да им казва, да се прибират в къщи. Можели да се цапат на воля, без никой да им се кара. Можели сами да избират игрите си, да плуват в реките на воля, да се катерят по най-високите дървета, да тичат боси и да бъдат такива каквито искат.
Децата в тази страна имали пълна свобода, да правят каквото поискат и то не за час или два, а за цялото време на света.
Сигурно си мислите, че всяко дете би предпочело да живее в тази вълшебна страна, вместо в дома си? Нали децата са щастливи в детството си и не харесват света на възрастните.
Да, имало деца, които пожелали да отидат в тази страна. Пожелали, отишли и там можело да правят, каквото си поискат. Само че,....
Само че, всяко дете отишло в тази страна, скоро я напускало. В първите дни били щастливи, от свободата, която имали. След това обаче, бързо доброто им настроение се стопявало. Разбирали, че всъщност светът на децата не може без възрастните. Разбирали, че светът може да е добър, само ако има кой да го поддържа и пази. Разбирали, че възрастните хора правят детството чудесна възраст на игри и смях. Разбирали, че най- интересните игри, са тези, в които подражават на възрастните.
Децата бързо напускали чудната страна. Връщали се в света на възрастните, за да могат да бъдат пак истински деца, макар и не завинаги.
Страната опустяла и рядко някое дете, пристъпвало границите ѝ. Вместо децата обаче в страната започнали да идват възрастни хора. Те вече не били деца, но идвали с надежда, да върнат поне част от детското в тях. Само че, не успявали, защото детството може да живее във възрастните, само ако са го пазили в сърцето си.
Страната, в която децата никога не пораствали, не изчезнала. Тя все още е някъде наблизо, но и децата и възрастните, вече знаят, че не им трябва такава страна. Трябва им свят, подреден от възрастните така, че децата да растат щастливи и да запазят част от детското в тях завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар