Ски шанца Самоков

Самоков си е планински град. Боровец с неговите ски писти е на десетина километра. Затова и зимните спортове са често практикувани. Един от тях е най-успешен. Ако изключим Петър Попангелов, повечето успехи са отбелязани в една не толкова популярна в България дисциплина. Става въпрос за ски скока.

Причината е елементарна. В Самоков на Ридо, се намираше единствената ски шанца с изкуствено покритие. Всъщност шанците са три- от 10 до 40 метра. Малки са, но там децата можеха да тренират целогодишно.

Днес обаче от шанцата е останало това:

За разлика от някога, днес шанцата е оградена отдолу с телена ограда. Исках да направя по-близки снимки, но оградата ме отказа. Тя обаче не е спряла разрушението и разграбването на части от шанцата.

На времето издебвахме , когато няма никого и се спускахме по изкуственото покритие. За скокове обаче не съм си и помислял. Гледката от върха е страшна, а за да полетиш без да виждаш мястото, където се приземяваш, не е за мен. Чувствам се комфортно единствено, когато двата ми крака са твърдо стъпили на земята.

Наскоро по местните вестници се писа, че има проект за изграждане на нова изкуствена шанца. Ще е по-голяма, но се запитах кой е отговорен за сегашната разруха. Според мен е по-евтино да се съхрани направеното, отколкото да се строи ново.

Новата шанца ще я има, но ако общината не се погрижи за хълма Ридо, съдбата ѝ ще е същата. Само че, единственото, което е направила общината е в новия устройствен план, да включи Ридо и един друг съседен хълм, като части от градската площ.

Не, че някой в общината го е грижа за природата, но двата хълма имат обща площ, колкото половината град. Включени така, увеличават процента на зелените площи, до степен, при която в града може да се застроят всички градинки и зелени площи, но законния процент ще е спазен. Освен това, водейки се градски паркове, лесно може да се променя и предназначението на площите в тях.