Търпението

– Трябва да сте като този камък!– казал Първият учител на учениците. – Търпеливи и упорити, без да отстъпвате от мястото си. В твърдостта е силата.

– Трябва да сте като водата! – казал Вторият учител на учениците. – Трябва да сте търпеливи и последователни. Капка след капка пробиват и най-твърдата скала. В последователността е силата.

– Трябва да сте като вятъра! – казал третият учител. – Да не сте свързани с никое място и да не спирате нито за миг. В движението напред е силата.

– Трябва да сте като тръстиката! – казал друг учител. – Вятърът я прегъва до земята, а тя се подчинява и отстъпва търпеливо, докато дочака своя час. В гъвкавостта е силата.

 – Трябва да сте търпеливи. Трябва да издържате на горещина и студ, глад и жажда, болка и обиди. Ако сте търпеливи, ще дочакате мига, когато ще бъдете победители.

 – Да! – съгласили се и другите учители. – В търпението е разковничето на всяка сила.

Учениците слушали всяка дума и я запомняли. Само така щели да станат мъдри и силни, като своите учители.

Всеки ден преминавали през хиляди изпитания, предназначени да калят духа и тялото им. Хиляди изпитания, изпитвали търпението им, но те не се предавали.

В края на всяка година учениците питали дали обучението им е завършило, но получавали един и същ отговор:

 – Все още не е! Все не сте се научили, търпеливо да чакате. Трябва да сте търпеливи и упорити, като камъка, като водата, като вятъра и тръстиката. Само когато постигнете това, обучението ви ще завърши.

Учениците навеждали глава и продължавали обучението си още една година. Някоѝ обаче, решавали да се откажат. Тръгвали си и повече не се завръщали.

Един ден един от отказалите се ученици се завърнал. Всички се струпали около него, за да разберат, защо се е върнал.

– Сигурно е разбрал, че е сбъркал. – шепнели учениците. – Беше най-добрият от нас и дано учителите му простят и го приемат обратно.

Бившият ученик обаче се засмял, когато чул това. Обяснил, че не иска да се върне, а е дошъл само да види старите си приятели. Изглеждал добре, а усмивката не слизала от лицето му.

– Жалко, че не желаеш да се завърнеш.- –казал му един от учителите.  – Имаше много добри качества и може би някой ден, щеше научиш достатъчно, за да се превърнеш от ученик в учител.

– Но, аз съм учител. – засмял се бившият ученик. – Тук научих много неща, а когато се върнах в къщи, продължих да уча сам. Скоро хората започнаха да ме търсят да съвети и помощ и след година основах свое училище.

– Как? – учудили се всички. – Как човек, който сам няма достатъчно упоритост и търпение, може да научи другите на тях?

– Но аз не уча моите ученици на търпение! Уча ги да слушат ума и сърцето си и да им се подчиняват. Да се съобразяват само с тези двама учители и с никой друг. Само умът и сърцето могат да им кажат, кога да бъдат търпеливи,  твърди като камък. Кога да бъдат последователни като водата. Кога да бъдат упорити като вятъра и кога да бъдат гъвкави като тръстиката. Само умът и сърцето, могат да ги научат, до кога да бъдат търпеливи и кога да се подчинят на желанията и мечтите си.