Страхливци

Остарял Лъвът и за всички в гората станало ясно, че дните му са преброени. Никой не тъгувал за него, защото бил лош и некадърен Цар. Понеже бил глупав и самодоволен, се обградил със съветници, които били още по-глупави от него, но винаги били съгласни с него. Не слушал чуждо мнение, а дори собственото си променял по три пъти на ден.

Лъвът обичал и да го хвалят, а желаещи не липсвали, защото награждавал не тези, които вършели работа и заслужавали, а тези които го хвалели и му се покланяли всеки ден.

Имало и животни, които го критикували, но Лъвът се правел, че не ги вижда и чува.

Много поразии бил направил Лъвът, докато царувал но скоро всичко щяло да свърши.

Един ден, докато се разхождал в гората, Заекът видял Мечката, Вълкът и Лисицата. Тримата били от свитата на Лъва и винаги се правели, че не забелязват Заека, но този път се втурнали към него.

-Чакай да ти се оплача, Зайо!- задъхано рекла Мечката. - Страх ме е! Страх ме е от Лъва! Малко време му остана, но е станал толкова лош, че не зная, как ще издържа. Всеки ден ме кара да върша и говоря глупости, а когато стане белята обвинява мен. Страх ме е, че някой ден ще стовари върху мен гнева си.

-Ха! - засмял се Заекът. Мецо, че аз откакто се помня, ти все говориш и вършиш глупости, оправдавайки се с Лъва. Хиляди пъти, всичко което си правила е било пълен провал, пък кожата ти е здрава.

-Ех, Зайо! Това са стари работи. Нищо не разбираш, но мен ме е страх.

-И мен ме е страх, Зайо.- обадил се Вълкът. - Вчера му казах на Лъва, че заради него, животните бягат от тук. Като зарева този тиранин, цялата гора се разтресе. А, аз заради другите се жертвах, ама дали някой ще го оцени.

-Късно си се сетил, Вълчо.- рекъл Заекът.- Вече почти не останаха животни тук. Ако го беше казал преди години, щеше да има кой да го оцени.

-Да се оплача и аз, Зайо.- пристъпила и Лисицата.- Нямам сили вече да хваля този зъл диктатор. Всеки ден думите не искат да излизат от устата ми, а ако не го хваля, Лъвът побеснява. Страх ме е, Зайо! Страх ме е за живота ми. Трябва да направим нещо, защото всички животни в гората са жертви на Лъва треперят за живота си. Всички ги е страх.

-А мен не ме е страх!- усмихнал си Заекът.- Въобще не ме е страх от Лъва.

-Глупости!- ядосала се Мечката. Излиза, че аз, Вълкът и лисицата сме страхливци. Само ти, които се плашиш и от сянката си смелчага и половина.

-Не съм смелчага, Мецо. Не съм смел и се страхувам. Страхувам се от много неща, но от Лъва не се страхувам. Никога не ме е било страх от него, а сега пък хич. Скоро няма да го има и никой няма да го е страх от него. Има нещо обаче от което ме е страх. Страх ме е и то много. Страх ме е, че някой от вас ще го замести на трона, а тогава наистина в гората ще стане страшно.