Принцесата и Пепеляшка

-Няма ли тук други девойки?- попита Принцът.

-Няма други девойки освен двете ми дъщери. Всъщност тук живее и Пепеляшка, но няма смисъл да опитвате. Тя живее в кухнята и се грижи за домакинството. Никога не е притежавала стъклена пантофка, а и дори да и попадне такава, няма да знае, какво е това.

-Ще опитам все пак. Обиколих цялото Царство, пробвах пантофката на всеки женски крак в него, но на нито един не стана. Започвам да мисля, че принцесата от бала е била дух или рисунка на моето въображение. Толкова красива и нежна не може да бъде нито една жена.

-Сигурно е била дух, Принце. В горите живеят зли същества, които омайват пътниците, приемайки образа на красиви девойки. Ако някой се поддаде на магията им, губи живота си и никой не намира костите му. Виждал съм преди години такъв дух и след това цяла година боледувах. Казват, че тези зли духове не излизали от гората, но знае ги ли човек. Няма смисъл да търсите, кой е носил пантофката, Принце. По-добре се огледайте наоколо. Хиляди прекрасни девойки ви сънуват всяка нощ.

-Може би си прав. Няма смисъл да гоня призраци. Уморен съм от това и ми трябва почивка. След това ще направя нов бал. Ще бъде само с покани. Сигурен съм, че този път на него няма духове или призраци.

-Да извикам ли Пепеляшка, Принце? Няма смисъл, но нали и без това сте решили да премерите пантофката на всички жени в царството.

-Прав си, че няма смисъл. Търся принцеса, а не дух. Принцесите не живеят в кухнята или гората.

Балът беше в разгара си, а Принцът нямаше настроение. Това беше още първия от трите, но вече се чудеше, защо ги беше организирал.

Този път всички бяха поканени и нямаше непознати. Познаваше всички тук и ако беше сигурен в нещо на този свят, то беше, че тази, с която искаше да прекара живота си, не беше в балната зала.

Не знаеше, коя ще бъде неговата принцеса, но тя не беше тук. Може би живееше в някое далечно царство или пък наистина беше дух или призрак, живееш само в неговите сънища.

Стана му задушно и излезе в градината. Разходи се по тъмните алеи. Потънал в мислите си, загуби представа за времето и ударите на часовника на кулата го стреснаха.

Часовникът отброяваше полунощ и спомените накараха Принцът, да се затича към двореца.

Спря на стълбите пред входа. Всички бяха вътре и се веселяха или поне се преструваха. Лакеите, които стояха на входа, забравили задълженията си, надничаха в балната зала и коментираха тоалетите на дамите. Нямаше защо да дежурят в този час. Беше късно, да пристигне някой нов гост, а беше и рано, някой да си тръгне.

Принцът се поколеба, дали да влезе или да се върне в градината, когато нещо проблесна на стълбите и прикова погледа му. Затича се, прескачайки стъпалата, знаейки какво ще намери.

Протегна ръце и вдигна стъклената пантофка не вярвайки на очите си. Сигурно сънуваше, защото пантофката нямаше как да е тук. В двореца нямаше нито един неканен гост.

-Реших да оставя и тази.- чу се познат глас и Принцът потръпна.- Комплект са и трябва да са заедно, а на мен не ми трябват. Не ходя често по балове.

-Принцесо? Пепеляшке? Сигурно това си ти? Само на твоя крак не премерих пантофката, а трябваше.

-Не трябваше, Принце. Нямаше смисъл. Ти търсиш принцеса, а не Пепеляшка.

-Да, аз търся принцеса...

-Търсиш принцеса, която да харесва живота, който водиш. Да знае как да се държи на балове и приеми. Да знае как да се държи на масата, а не да сервира на нея. Трябва ти истинска принцеса.

-Да, трябва ми принцеса, а не дух или призрак.

-О, не! Не съм принцеса, но не съм нито дух, нито призрак.

-Жалко!

-Жалко ли?

-Защото ако беше дух, от онези, които живеят в гората, можехме да отидем там. Там където аз няма да съм принц, а ти няма да си Пепеляшка. Щяхме да бъдем просто два духа, които се обичат.

-Не е нужно да ходиш никъде, за да обичаш някого, Принце. Любовта или я има или я няма.

-Обичам те! Обичам те, но аз съм Принц, а ти Пепеляшка. Ще бъдеш ли щастлива с мен? Ще искаш ли да станеш принцеса.

-Не зная, дали искам да съм Принцеса. Искам да бъда твоята Принцеса, но това е различно. Може би не съм тази принцеса, която търсиш. А ти търсиш принцеса, Принце.

-Не! Не търся Принцеса. Търся моята Принцеса и вярвам, че това си ти.

-Толкова е сложно, Принце!

-Нямаше да е така, ако бяхме духове и живеехме в гората, нали?

-Нямаше....

-Ами тогава да си представим, че сме духове. Влюбени духове, които живеят далеч от всички хора.

-Това е нереален сън, Принце. Ами другите хора?

-Другите хора.... Те са сън и нямат значение. Има значение само това, което желаем ние двамата. Аз го желая, а ти?

-Желая го, Принце! Обичам, те!

-Не съм принц, а просто дух. Ти също не си Пепеляшка или принцеса. Ти също си дух. Нека опитаме....

-Нека опитаме....