Добър цар

Преди много години в едно далечно царство, живеел един добър цар. Самият факт, че Царят бил добър, е достоен за приказка, защото добри царе няма.

Има такива царе, които се правят на добри. Има и такива, които са добри в мечтите на поданиците си. И в двата случая обаче, рано или късно истината лъсва. Излиза истинското лице на Царя и някои са изненадани, а други горди, че са познали.

Само че, този Цар наистина бил добър и колкото и се ровели критиците му, не можели да не признаят добрината му. Царят съдел справедливо, грижел се за всеки поданик, помагал на слабите и давал на бедните.

Поданиците му в началото не му вярвали. Знаели, че добър Цар няма, но годините минавали и нищо не се променяло. Започнали да вярват, че са късметлии.

Самият Цар се гордеел с добрината си. Винаги казвал, че това е най-ценното му качество.

Вървял по улиците на столицата и все гледал в краката си, внимавайки да не стъпче някоя мравка или да настъпи котка или куче.

Вървял Царят по улиците и ако видел просяк, му давал кесията си.

Вървял Царят по улиците и ако видел бездомник, го канел да пренощува в двореца.

Вървял Царят по улиците и ако видел спор винаги се притичвал и го решавал, така че и двете страни да са доволни.

Вървял Царят по улиците и ако видел хора да се бият, се втурвал и ги помирявал, макар че често той отнасял някой удар.

Добър бил Царят и винаги правил добрини, а конфликтите избягвал.

-Нали съм добър Цар? - питал той всеки, когото срещнел.

-Добър Цар сте, Ваше Величество!- отговаряли всички.

Само веднъж се намерил човек, който не признал добрината му. Бил непознат старец, който минавал през царството. Докато пътувал, разбойници откраднали всичките му пари.

Заплакал старецът, а Царят, който минавал наблизо го чул. Дал на стареца двойно повече пари от откраднатите и наредил на стражата, да го , докато напусне пределите на царството.

-Нали съм добър Цар?- попитал Царят стареца.

-Не зная!- бил отговорът.

-Как не знаеш?- смутил се Царят.- Нали ти помогнах? Направил съм добрини на хиляди хора и всички казват, че съм добър Цар! Нима само ти си неблагодарен?

-Не зная!- повторил старецът.-Щом сте помогнали на толкова хора, сигурно сте добър човек. Това и аз ще потвърдя. Само че, дали сте добър Цар, аз не мога да преценя. Времето и историята ще го кажат, а те няма да си спомнят, какво сте направили за мен. Ще си спомнят само това, което сте направили за царството.