Нахранени

Един човек притиснат от тежкия живот на село, решил да се премести в големия град. Нямал занаят, но бил чул, че с търговия там се печели добре.

Речено, сторено. Натоварил колата с всичко, което имал, накупил стока за продаване в града и подкарал по най-прекия път.

Човекът не познавал пътя и когато влязъл в една голяма гора се загубил. Лутал се цял ден, а когато слънцето залязвало се появил и нов проблем. На пътя била застанала огромна мечка, която ревяла свирепо изправена на задните си лапи.

Човекът се уплашил. Не знаел какво да прави, защото нямал оръжие, а мечката не се плашела от виковете му. Не се притекъл и никой на помощ и човекът в отчаянието си хвърлил по мечката едно гърне с мед, което носел. Тя го изяла, а след това обърнала гръб и се скрила в гората.

-Хей, колко лесно било!- възкликнал човекът.- Нахрани мечката и тя става кротка, като агънце.

Докато се радвал обаче, внезапно от гората изскочили разбойници. Брадясали, мръсни и свирепи, извадили ножовете си, за да го убият.

Човекът се стреснал, но само за миг. След това решил да изпробва тактиката, която го била спасила и върху разбойниците.

-Чакайте бе, хора! Ще ме убиете, ще вземете всичко, а утре пак ще сте гладни. Предлагам да ви дам доброволно част от стоката. Да ви нахраня добре и да се разделим, като приятели. Останалата част от стоката, ще продам в града, а с парите ще се върна и ще купя още стока. Ще продам и нея и пак ще се върна. Всеки път когато минавам през гората, ще ви храня богато, а пък в замяна вие ще ме пазите, докато изляза от гората.

Замислили се разбойниците и решили да се съгласят. Нахранили се и изпроводили човека чак до портите на града.

-Хей, колко лесно било!- възкликнал човекът.- Нахрани разбойника и той ще ти стане слуга.

Влязъл човекът в града и отишъл право на пазара. Наредил сергията и зачакал купувачи. Само че, сергиите били много и рядко някой спирал при него и купувал.

-Няма да забогатея скоро така.-рекъл си в човекът.

Замислил се, какво да прави и измислил. Отишъл в двореца и потърсил царския ковчежник.

-Виж какво, приятел. Искам да ти предложа нещо. Имам хубава стока. Ако я купиш цялата за двореца, ще те нахраня богато. Освен това, аз с парите аз купя нова стока и след седмица пак ще се върна.

-Не става!- рекъл ковчежникът.- За едно хранене, няма да си помръдна пръста. Виж, ако дадеш и някоя жълтица, нещата ще се подредят.

-Ами нали това казвам!- засмял се човекът. -Важното е да те те нахраня, а дали ядеш боб или жълтици, това си е твоя работа.

Продал човекът цялата си стока, взел парите и тръгнал пак за селото си, за да купи и докара още стока.

-Хей, колко лесно било!- възкликнал човекът.- Всичко се подрежда лесно, ако нахраниш този, който трябва.

След седмица, човекът се завърнал с нова стока. Този път пътуването минало гладко. Нито вълци го гонили, нито мечка го дебнала, а разбойниците го съпроводили по целия път.

Пристигнал човекът в града и отишъл право в двореца. Само че, там го чакала изненада.

-Не се нуждаем от стоката ти! -посрещнал го ковчежникът.

-Ама нали те нахраних добре?- учудил се човекът.- Нахраних те и обещах пак да го направя.

-Че ме нахрани, нахрани ме.- засмял се ковчежникът.- Само че, след теб дойде друг търговец и ме нахрани по-добре. Толкова добре, че от днес ти е забранено да продаваш не само в двореца, а и в града! Тръгвай си, че ще извикам стражите и ще стане по-лошо!

Човекът се уплашил. Скочил в каруцата и шибнал конете. Спрял едва, когато крепостните стени вече не се виждали. После спрял и се замислил, какво да прави.

Не измислил нищо, но когато се огледал видял, че са го заобиколили разбойниците.

-Имаме новина за теб! -рекли му разбойниците.- Ние се събрахме, обсъдихме нещата и решихме, че ни храниш малко. От днес нататък при всяко преминаване през гората, ще ни даваш половината стока или пари, които носиш.

Нямало какво да се прави и човекът дал на разбойниците половината си стока и пари. После подкарал колата към село, замислен и унил.

Внезапно пред колата изскочила мечката. Изправила се на задните лапи и заревала.

-Ако и мечката иска повече, днес ще се мре!- въздъхнал човека.

Само че, мечката хапнала меда, който ѝ хвърлил и доволна си тръгнала.

Човекът шибнал конете и след час вече бил в родното си село. Никога повече не го напуснал, а когато някой негов съселянин искал да замине за големия град, разказвал историята си и винаги я завършвал така:

-И помни! Ако див звяр те нападне, не е страшно. Просто го нахрани. Това ще му е достатъчно и то ще те остави да продължиш пътя си. Ако обаче си имате работа с хора, колкото и да ги храните, опасността няма да изчезне. Хората никога няма да се нахранят. Колкото и да ядат, само апетитът им става по-голям.