А птиците си тръгнаха през пролетта

Като монети от прокъсан джоб,
през пръстите изтече времето.
Натрупахме сребро в косите,
а птиците си тръгнаха през пролетта.

Завръща се животът в бялото кокиче,
завръща се и в стръкчето трева.
Тупти любов в сърцето на момиче,
но птиците си тръгнаха през пролетта.

Тя, пролетта ще дойде и без птици.
Ще дойде, както идвала е досега.
Отново ще са мътни снежните потоци,
но птиците си тръгнаха през пролетта.

Животът ще ни завърти в спиралата,
на дните пълни с ярка светлина.
Залисани във грижи ще забравим,
че птиците си тръгнаха през пролетта.

За дълго ще забравим мрака,
не ще си спомним скоро и студа
и чак на есен ще си спомним,
че птиците си тръгнаха през пролетта.

Ще тръпнем от студа самотни
през дните кратки и нощите безсънни.
В сърцата си ще търсим топлина,
но птиците си тръгнаха през пролетта.