Искам герой

-А следващото изпитание е....Чакайте, де! Още не съм казал какво е изпитанието, а вие хукнахте!- разсърди се Царят.- Следващото изпитание е бой с истински огнедишащ змей. Този разбойник тормози царството ми от три години и никой не може да се справи с него. Задачата е да се убие или изгони дракона. Чакайте, де!

Само че, принцовете не го слушаха. Бяха се втурнали към планината, където живееше змея, надавайки диви бойни викове.

-Няма що!- засмя се Царят.- Хубави кандидат зетьове имам.

Един от принцовете обаче не се беше втурнал с другите. Бавно и внимателно преглеждаше меча и копието си.

-Хей!- извика Принцесата.- Да, на теб говоря! Защо се мотаеш, а не тръгна с другите?

-Защото отивам на бой, Принцесо!- поклони се Принцът.- Отивам на бой с огнедишащ змей, а не на бал. Ако не се подготвя, ще се простя с живота си.

-Че, какво от това? Как другите могат, да се хвърлят в битка с балните пантофи и официалните пелерини, а ти не можеш! Че ти не си никакъв герой!

-Аз съм принц, Принцесо! Дошъл съм, да спечеля ръката и сърцето ти, а не да загивам. Не искам да съм герой, а да съм принцът, който ще бъде до теб цял живот.

Принцът се поклони и пое след другите към леговището на змея.

-Този не ми харесва!- нацупи се Принцесата.

-На мен пък ми харесва!- засмя се Царят.-От всичките принцове, само той взе оръжие за битката. Възможно е змеят да умре от смях, когато види тълпа принцове по бални пантофки, но аз ни бих заложил на това.

След час от планината се изви дим и се чуха силни викове. Очевидно битката беше започнала.

След още час се завърнаха и останалите живи принцове. Почернели от сажди, опърлени и повечето боси. Нямаха сили да се държат на краката си, но не бяха загубили желанието си за битки и подвизи.

-Чудесна битка беше!- промълви първият пристигнал принц.- Неравна и страшна, но се представихме отлично.

-Нима убихте змея с голи ръце?- зяпна от изненада Царят.

-О, не!- продължи да обяснява вторият пристигнал принц.- Змеят си е жив и здрав. Изгори и изяде половината от нас. Трябваше да сте там, за да видите с какъв героизъм принцовете се хвърляха с голи ръце срещу звяра. Мястото на всеки опърлен, се заемаше веднага от друг, не по-малко смел и достоен. Звярът се видя в чудо и сигурно щяхме да го победим, но от дима не виждахме нищо и се наложи да предприемем тактическо отстъпление. Моралната победа е наша! Хората няма да забравят героичните принцове, които се жертваха за тяхно добро!

-Браво!- изръкопляска Принцесата.- Обожавам героите, особено когато те са принцове! Ще поръчам да ми направят медалион, на който да гравират имената на всички загинали и ще си го нося до сърцето!

-Ураааааа!- ревнаха принцовете.- Да живеят мъртвите герои!

-И живите!- допълни някой.

Беше пристигнал и последният принц. Не изглеждаше пострадал , а бронята му блестеше, като нова. Принцът пристъпи към Царя и хвърли в краката му главата на змея.

-Охооо!- засмя се Царят.- Знаех си, че можеш да свършиш работата! Убил си змея и си се отървал без драскотина дори!

-Хм! - наскачаха принцовете.- С копие и меч и баба знае, да убива змейове. Може да го е убил, но не е никакъв герой. Герой без рана, не може!

-Убил си змея?- учуди се Принцесата.- Ама наистина ли? Сигурно е била вълнуваща битка, в която ти си показал чудеса от героизъм.

-Нищо подобно, Принцесо! Нямаше битка. В пряка битка, дори с меч и копие, няма как да се убие змей. Изчаках да заспи, промъкнах се и го прободох в сърцето, а след това отрязах главата му.

-Ама това наистина не е героично!- възкликна Принцесата.- Тате, нали този не е победител! Аз искам герой!

-Не е скъпа!-отвърна Царят.- Има едно последно изпитание, което ще определи победителят.

-Ура!- ревнаха принцовете.- С кога ще се бием този път? Готови сме да умрем, но този път няма да отстъпим. Ще се уверите, че сме истински герои. Ние....

-Няма да се биете!- прекъсна ги Царят.- Всеки от вас ще получи лопата и ще му се определи участък в полето пред двореца. Който прекопае най-добре участъка си до утре сутринта, той ще получи ръката на Принцесата!

-Аааааааааааааа!!! Това не е задача, нито за принцове, нито за герои!- възмутиха се принцовете. -Няма да участваме в подобно унижение!

След това принцовете яхнаха конете си и си тръгнаха.

Пред двореца остана само последния принц. Той хвърли меча и копието, свали бронята си, взе лопата и тръгна към определеното му място.

-Ама, тате!- ядоса се Принцесата.- Това наистина не е героично!

-Напротив, дъще! Това е по-героично от битката със змея!

-Но, героите трябва да изгарят в битки! -не се съгласи Принцесата.- Ти нали също си спечелил ръката на мама в битка!

-Да, беше в битка, но не загинах в нея. Бях тежко ранен, но имах късмета, да оцелея. Майка ти ми каза, че съм герой и тогава наистина вярвах, че е така. Само че, с годините разбрах, че съм се лъгал. Човек лесно може да загине геройски. Трудното е да живее и се бори с живота всеки ден. Трудна е битката, не със змейове и вражески армии. Много по-трудно е, да се бориш с ежедневните трудности. За това се иска героизъм, който не блести, но пък е истински. Само истинските герои го имат.

Принцесата погледна към полето, където самотният принц, не спираше да се бори със земята, под жарките слънчеви лъчи и се усмихна.

-Дали ще му стигнат силите, за да се бори цял живот? С трудностите, които ще срещнем? Дали?