А сега накъде?

Този текст започнах, донякъде заради протестите и процесите, които разтърсват страната от вече повече от месец. Темата обаче не са самите протести. Те са просто повод да нахвърлям някои неща, които отдавна мисля. Протестите бяха очаквани и се случиха по-скоро късно, защото причините са видими не от сега, а от повече от век.
Прочетох много тези, за причините за протеста. Някои твърдят, че това е протест на глада и бедността. Други говорят за гражданско съзнание, трети твърдят, че протестите са за смяна на политическата система или поне лицата, които я представляват. Говори се за демокрация и свобода, но ако протестите бяха това, нямаше да съберат толкова хора.
В момента, в който исканията се отклониха от първоначалните, хората започнаха да се отдръпват и разделят.
Ако се вгледаме обаче и се абстрахираме от всички изречени гръмки думи, протестите могат да се опишат с една дума- потребителски.
Да, протестите в своята същност започнаха като протест на потребители на определена стока, които не са в състояние, да я заплатят. Исканията бяха за по-ниски цени на тока и по-високи доходи. Исканията бяха и са, за да могат хората, да запазят възможността си да бъдат потребители. Възможността, да ограничат потреблението, очевидно не задоволява никого.
Преди това имаше други подобни протести, в които потребителите искаха по-ниски цени за горивата, но в нито един момент, някой от протестиращите, не се замисли, че може да ограничи своето потребление.
Правота на потребление не е записано в хартата за правата на човека, но всеки от нас, го има за нещо, което се подразбира.
Предполагам, че много от вас няма да са съгласни, но помислете.
Живеем в потребителско общество и всички знаем това. Реално един човек се нуждае от дом, храна и дрехи, но се предложи на някой само това, той възмутен би отхвърлил предложението. Самата система, която твърди, че в основата ѝ е свободата, не дава свобода в тази посока. От раждането до смъртта си, всеки от нас има едно основно задължение- да консумира. Колкото повече, толкова по-добре.
Потребителите са тези, които крепят системата, а не големите икономически субекти. Цялата основа , не само на така наречената свободна инициатива, а и на плановата икономика, която се опитваше да прилага бившия съветски блок, се крепи на потребителите.
Производителите на стоки и услуги, печелят единствено от нарастване на потреблението, а не са само те. Финансовите институции се включват в играта, осигурявайки средства за да повишаване на потреблението. Държавните машини също се хранят от преразпределение на средствата за потребление или създавайки изкуствено услуги и задължавайки хората, да ги използват и плащат за тях.
Само че, системата често куца. От една страна, все повече се увеличава концентрацията на парите в един малък процент от хора. Тези огромни богатства обаче не влияят на обема на потребление.
От друга страна най-активните потребители, не разполагат с достатъчно средства, за да задоволят нормите, които са необходими за нормално съществуване на системата. Система, в която потреблението е норма за социалния статус на хората, а необходимият минимум расте с всеки ден и изисква повече средства. С всяка година, „необходимото“ потребление за демонстриране на социалния статус расте, като много неща, които влизат кошницата на потребителите са излишни. Част от нещата всъщност са там с единствена цел, за да промиват мозъците ни и да ни подтикват към още по-активно потребление.
Системата винаги е била уязвима, но днес всеки проблем в една точка на света, където са съсредоточени достатъчен брой потребители, рефлектира върху стабилността на целия свят. Свиване на потреблението в една голяма икономика, води до сътресения и в другите, защото са свързани. Например повишаването на цената на нефта, срути всички механизми за регулация, защото доведе до повишаване на цените. Сривовете на банковата система, пък затварят кранчето за потреблението в аванс. Тоест потребителите консумират сега, без да имат средствата за това. Банките също нямат тези средства, защото капиталите, с които оперират са поне пет пъти повече от собствените им средства.
Нещата са циклични и всеки път и при всяко повторение, кризите ще стават по-продължителни и тежки. Днес все още светът разполага с достатъчно ресурси, за да продължава да се стимулира потреблението, но цената вече е твърде висока. Печатането на пари, не може да продължава вечно и безнаказано.
Друг проблем са монополите. Не тези на ЕРП -тата, а международните монополите, на стоките и услугите за потребление. Дребните играчи отдавна нямат шанс. Има много начини, да се заобиколят антимонополните закони и това се прави. Концентрацията на огромни финанси и мощности, от една страна осигурява по-голямо количество и по-евтини продукти за потребление. От друга страна обаче, се нуждае от много по-малко персонал за тази цел. Преместването на фирмите в държави, където разходите за данъци и заплати са по-ниски, определено намалява броя на платежоспособните потребители.
Ще спомена с няколко думи и политиците, които са редовните заподозрени при всяка криза. Само че, това е грешка. Политиците не определят системата. Те просто регулират потоците на потреблението. Ако някой успее, го превъзнасят, ако пък се провали, тълпата го освирква.
Не зная, какъв е изходът, но определено това не е пътя и рано или късно, системата ще рухне напълно. За съжаление, не виждам път за промяна. Не зная и дали има такъв. Може би има хора, които да имат идеи, как трябва да се променят нещата, но прилагането на практика е невъзможно без жестоки катаклизми и то в целия свят едновременно. Няма начин отделна държава, да промени нещата сама.
Мога да напиша още много неща, но не виждам смисъл. Напоследък хората рядко се вслушват в чуждото мнение, а загубих желание да пиша, говоря и споря. Обидно е да съм просто част от машина направена с една единствена цел- консумация, но е така.

3 коментара:

  1. Аз мисля, че много точно определяш един от съществените проблеми във функционирането на действащата финансова система. В началните години на капитализма (като тук включвам и т.нар. социализъм/комунизъм, като негова разновидност) увеличаването на потреблението е имало положителен ефект за развитието на новото общество - увеличава се производството с всички последици.
    Все пак, потреблението има своите граници и като ресурси, и като възможности на индивида. Губо казано, всеки има по една уста и по един гъз. В тази връзка, борбата за увеличаване на потреблението се води с всички средства. Помним, че преди години един технически уред/машина можеха да се използват по 10, 20 и повече години. Сега, със зор, не повече от 4 - 5. Очевидно, потреблението пряко влияе на производството, оттам и на печалбата. Всичките напъни, често идиотски, на модата и рекламата са все в тази цел.
    Виждам надежда, че самата ресурсна ограниченост ще ни постави на място и дано не е с цената на природни и обществени катаклизми. Виждам и разумни идеи в неполитическото движение „Духът на времето“, въпреки някои утопични моменти...
    Да се надяваме, че Разумът, принуден от Природата, ще вземе връх.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, за съжаление единственото, което може да ни принуди да сме разумни е липсата на ресурси. Страхувам се обаче, че това няма да мине без жестики схватки за последните остатъци, които могат да затрият цялата планета.

      Изтриване
  2. Вярно е, че протестите до голяма степен се дължат на потреблението. Но свиването му при домакинствата няма да има такъв голям резултат или поне така мисля, защото вече доста хора се опитват да живеят с толкова малко, че чак е обидно и мизерно. А другите биха плащали, ако получаваха това, за което са платили. Защото е абсурдно сметката ти за парно да е повече от заплатата ти, а у вас пак да не е топло.
    Наистина, проблемът е системен и не би могъл да се реши толкова лесно, за жалост.

    ОтговорИзтриване