-Сигурен ли си?
-Разбира се! Иначе не бих повдигнал въпроса. Всички резултати показват едно и също. Те са тук от поне 13 милиарда години и през това време изглежда, че не са се променяли. Днес са същите, както тогава и не намираме никакви следи от растеж или стареене.
-Но, това е почти от времето на Големия Взрив! Невъзможно е!
-Зная, че изглежда невъзможно, но е точно така. Те са невъзможни, но са реални и са тук.
-Те? Дори не зная, дали е правилно да ги наричаме така. Успя ли поне да им направиш някаква класификация? Приличат на дървета, но какво са всъщност?
-Те са Те! Няма как, да ги класифицирам, защото не сме срещали подобно нещо преди. Все пак, можем да говорим за тях, като същества с разум. Изградени са не от белтъчни клетки, а от силициеви кристали, каквито не се срещат в почвата нито тук, нито на някоя от планетите, на която сме били. Според анализа, подобни кристали не могат да съществуват при никакви условия, но тук някак го правят. Бих ги определил като машини изградени от чипове, както бордовия компютър, но между кристалите има взаимодействия, които приличат на това, което се случва в нашето тяло. Прекалено сложно е и ще минат години, докато го разберем. Засега мога само твърдо да кажа, че Те са разумни и вечни. Някак са успели, да овладеят и планетата, защото тя също не се променя във времето.
-Разум имат вече и машините, но дори и те не са вечни.
-Не са, защото се променят, а тези тук не. Обикновено промените са свързани с обмяна на информация, но тук обменят информация по някакъв неизвестен за нас начин. Ако пожелаят, могат да го правят, като нас и няколко пъти се включиха в каналите ни за връзка, но не отговарят на въпросите ни. Задават въпрос, изчакват да получат отговор и след това прекъсват връзката.
-Поне да задаваха сериозни въпроси! Казваш, че са разумни, но въпросите, които видях, подхождаха на четиригодишни деца. Смешно е!Успели да постигнат вечния живот, нещо което винаги е било мечта на човечеството. Не остаряват, не се променят и не умират. Само че, ако това е за сметка на умствените им способности, какъв е смисъла? Деца на 13 милиарда години! Или пък изкуфели старци! Ха-ха-ха! Попаднали сме на Планетата на живота, но тя не е точно това, за което сме мечтали.
-Планетата на живота? Може и така да се нарече. Малко е различно от това, което сме свикнали да приемаме за живот, но не можем да ги наречем и машини. За да разберем повече, трябва да намерим начин, да спечелим доверието им и да ни дадат повече информация. Между другото, не мисля, че са глупави. Въпросите им са точно премерени, въпреки че ти изглеждат елементарни. Нашите въпроси към тях, може да им изглеждат също толкова елементарни.
-Странни или не, те поне получават отговори, а ние не. Какво ще кажеш да променим малко играта? При следващия техен въпрос, задаваме вместо отговор наш и докато не отговорят, те също не получават информация.
-Не зная. Все пък ние сме гостите тук. Не са ни канили и трябва да играем по техните правила.
Внезапно алармите на кораба се задействаха.
-Ето и следващия въпрос. Този път не се бавиха много. Да видим, какво искат.
На екраните обаче нямаше въпрос. Редуваха се картини от тази и други непознати планети, скици, математически формули и хиляди непознати символа.
-О, Боже! Това е невероятно! Те споделят това, което знаят. Знания натрупани за 13 милиарда години!
-Нали записа е включен? Не зная, дали ще поберем всичко, но искам да съхраним колкото се може повече!
-Не става! Компютрите ни са изключени. Последният запис е, че цялата информация от и за кораба е изтеглена.
-Снимай тогава! Включи камерите на ръчно управление.
-Опитах вече, но на екраните няма нищо. Това, което виждаме не е там. Те предават директно в главите ни, но очевидно не подозират, че човешкият мозък, не е пригоден да съхрани толкова информация.
Алармите спряха и компютрите се включиха отново. Екраните примигнаха за последен път и възстановиха работата си, все едно нищо не се бе случило.
-Не разбирам! Те знаят всичко не само за този свят, а и за Вселената. Знаят неща, които сигурно няма да открием никога, а ни направиха на маймуни, за да копират нашите елементарни знания. Не разбирам!
-Може би го правят с всеки, който дойде тук. О, мисля че, открих причината. С всичките си знания в нас има нещо, което досега не бяха срещали. Погледни! Сега вече няма спор, че това е Планетата на живота.
Екранът пред тях показваше повърхността на планетата в близост до кораба. Уж всичко беше както преди, както преди 13 милиарда години. Същото, но с една малка разлика. Полето между странните обитатели на планетата, беше покрито с трева. Обикновена земна трева...
Няма коментари:
Публикуване на коментар